Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 190
Уилям Текери
Трябва да се признае, че малката Амелия нямаше особено ласкаво мнение за приятеля на своя съпруг, капитан Добин. Той заекваше, беше грозноват и крайно тромав и несръчен. Тя го харесваше заради привързаността му към съпруга й (но, разбира се, това не беше кой знае каква заслуга, тъй като той напълно заслужаваше това) и смяташе, че Джордж проявява голямо великодушие и доброта, като дарява приятелството си на своя събрат-офицер. Той много пъти бе имитирал пред нея Добиновото заекване и чудноватите му обноски. Но за да бъдем справедливи към него, трябва да признаем, че хвалеше много пламенно добрите качества на приятеля си. В този неин кратък ден на възторг и без още добре да го познава, тя гледаше с известна подигравка на честния Уилям — а и той знаеше нейното мнение и смирено го приемаше. Но щеше да дойде време тя да го опознае по-добре и да промени отношението си към него; но това време бе все още далеч.
А що се отнася до Ребека, капитан Добин не бе стоял и два часа в компанията на дамите, когато тя откри напълно тайната му. Ребека не го харесваше и тайно се боеше от него; пък и той не бе особено добре настроен към нея. Добин бе толкова честен, че нейните лукавства и умилквания не му оказваха въздействие и той странеше от нея с някакво инстинктивно отвращение. А тъй като съвсем не стоеше толкова по-горе от другите жени, че да не изпитва ревност, тя го ненавиждаше още повече заради обожанието му към Амелия. Въпреки това се държеше към него с най-голямо уважение и сърдечност. Приятел на семейство Озбърн! Приятел на най-милите й благодетели. Тя се закле, че винаги ще го обича най-искрено. Както каза лукаво на Амелия, тя си го спомняше много добре през онази вечер във Воксхол и когато двете дами отидоха да се обличат за вечеря, изказа по негов адрес няколко подигравки, Родън Кроли не обръщаше почти никакво внимание на Добин — гледаше на него като на добродушен глупак и невъзпитан човек от Сити. Джоз го покровителствуваше с преголяма важност.
Когато Джордж и Добин останаха сами в стаята на последния, където Джордж го бе последвал, Добин извади от писалището си писмото, което мистър Озбърн го бе натоварил да предаде на сина му.
— Не е писано с почерка на баща ми — каза Джордж с изплашен вид. И наистина така беше — писмото бе от адвоката на мистър Озбърн и имаше следното съдържание:
Сър.
Наредено ми е от министър Озбърн да ви осведомя, че той продължава да се придържа към по-рано изказаното пред вас негово решение и че вследствие на брака, който сте благоволили да сключите, отсега нататък той престава да ви счита за член на неговото семейство. Това решение е окончателно и неотменимо.
При все че изхарчените за вас пари през време на малолетието ви, както и сумите, които така щедро сте теглили напоследък от него, надвишават твърде много паричната наличност, на която имате право (а именно една трета от имуществото на покойната ви майка, мисис Озбърн, което при смъртта й сте наследили заедно с мис Джейн Озбърн и мис Мария-Франциска Озбърн), все пак аз съм натоварен от мистър Озбърн да ви кажа, че той няма да предяви никакви права спрямо вашето имущество и че сумата от две хиляди лири стерлинги при днешния курс на лихвата от 4% ще бъде платена вам или на пълномощниците ви при получаването на стоящото, от:
П.П. Мистър Озбърн желае да ви каже веднъж завинаги, че той отказва да получава от вас каквито и да са съобщения и писма във връзка било с този, било с други въпроси.»
