Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 188

За Добин бе напълно оправдано да разправи за наученото от генерала на всеки офицер от полка, срещнат по пътя; така че той го съобщи на поручик Стъбл, когото видя у комисионера и който (толкова бе силен у него военният плам) веднага отиде във военния магазин да си купи нова сабя. Този младеж, макар да имаше само седемнадесет години и около шестдесет и пет инча височина, както и рахитично телосложение, твърде пострадало от преждевременната употреба на бренди с вода, притежаваше безсъмнена смелост и лъвско сърце. И сега той опита, огъна и уравновеси на дланта си едно такова хладно оръжие, което смяташе, че ще извърши сеч сред французите. Като крещеше «ха, ха» и тропаше енергично с малките си крака, той отправи острието два или три пъти към капитан Добин, който, смеейки се, отблъсна нападението с тръстиковия си бастун.

Мистър Стъбл, както може да се предположи от дребното му и слабовато телосложение, принадлежеше към най-лекия род войска. В противоположност на него поручик Спуни беше висок младеж и се числеше към гренадирската рота (тази на капитан Добин) и сега той премери една нова шапка от мечешка кожа, под която изглеждаше прекалено свиреп за възрастта си. После тези двама младежи се отправиха към хотел «Слотърс», където си поръчаха знаменита вечеря и седнаха да пишат писма на добрите си и загрижени родители вкъщи — писма, изпълнени с нежност и сърдечност, със смелост и лош правопис. Да! Сега в Англия биеха много загрижени сърца; и в много домове се шепнеха майчини молитви и се лееха майчини сълзи.

Като видя, че на една от масите младият Стъбл бе зает със съчиняване, а сълзите се търкаляха по носа му върху хартията (тъй като този младок си мислеше за своята мамичка и за това, че може би никога вече няма да я види), Добин, който тъкмо се готвеше да пише на Джордж Озбърн, се разколеба и прибра листовете.

— Защо пък да правя това? — каза той. — Нека тази вечер бъде щастлива. Ще отида да видя родителите си рано сутринта, а после лично ще се явя в Брайтън.

Така че той пристъпи и сложи голямата си ръка на рамото на Стъбл, като ободри този млад боец, казвайки му, че ако престане да пие бренди с вода, ще стане добър войник, понеже винаги е бил благороден и добросърдечен момък. Това накара очите на младия Стъбл да светнат, понеже всички в полка много уважаваха Добин като най-добрия офицер и най-умния човек там.

— Благодаря ви, Добин — каза той, изтривайки очи с кокалчетата на пръстите си. — Аз… аз й казах тъкмо това. И, о, сър, тя е толкова добра към мене. — Водните тръби отново заработиха и не знам дали очите на мекосърдечния капитан Добин също не се овлажниха.

Двамата поручици, капитанът и мистър Чопър вечеряха заедно. Чопър му донесе писмо от мистър Озбърн, в което последният накратко изпращаше поздравите си на капитан Добин и го молеше да предаде вътре приложеното на капитан Джордж Озбърн. Чопър не знаеше нищо повече, макар да описа вида на мистър Озбърн, както и срещата му с адвоката. Той се чудеше как шефът не бе наругал никого — а особено когато напълниха чашите с вино — изля цял поток от догадки и предположения. Но при всяка чаша последните бяха все по-мъгляви и накрая станаха съвсем неразбираеми. В късните часове капитан Добин сложи в един файтон своя гостенин, който хълцаше и със заекване заявяваше, че ще бъде негов при… при… приятел завинаги.