Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 184

Като ги обръщаше едно след друго и седеше замислен над тези спомени, нещастният човек прекара така много часове. Най-скъпите му прояви на суетност, най-амбициозните му надежди — всичко беше събрано тук. Как се бе гордял той със своето момче! То беше най-хубавото дете, което човек можеше да види. Всички казваха, че приличал на благороднически син. Една дворцова принцеса го бе забелязала в Кю Гардънс и го бе целунала, а после го запитала за името му. Кой от Сити можеше да се похвали с такова момче? Можеше ли дори и един принц да получи повече грижи? Синът му имаше всичко, което можеше да се купи с пари. На годишния акт старият имаше обичай да отива в лицея с екипаж с четири коня и със слуги в нови ливреи и да раздава на момчетата новички шилинги. А когато отиде с Джордж в полка му, преди момъкът да замине за Канада, той даде на офицерите такава вечеря, пред която би седнал и Йоркският херцог. Беше ли отказал някога пари, когато Джордж направеше някакъв дълг? Ето ги на всичките му сметки — изплатени без ни една дума. Много генерали от армията не можеха да яздят коне като неговите! Пред очите му се представяше детето му в сто различни случая, които той си спомняше — след вечеря, когато имаше обичай да идва, важен като лорд, и да изпива своята чаша вино до баща си, на челното място на масата; на понито в Брайтън, когато препускаше из храсталаците и яздеше наред с ловците; в деня, в който бе представен на принц-регента на приема, когато от цялата казарма не можеше да излезе по-прекрасен младеж. И това, това бе краят на всичко — да се ожени за дъщерята на разорен човек и да избяга пред лицето на дълга и на богатството! Под тежестта на какво унижение и ярост трябваше сега да страда този стар светски човек; какви пристъпи на болезнена ярост и на разочарования в своята бащина обич и амбиции трябваше да търпи; какви болки на неудовлетворена суета и нежност го обхващаха!

Като прегледа тези книжа и седя замислен над едно и друго, обзет от тази най-горчива от всички мъки, с която нещастните мислят за щастливите изминали дни, Джорджовият баща извади документите от чекмеджето, където тъй дълго ги бе пазил, и ги заключи в кутия за писма, която завърза и запечата с печата си. После отвори шкафа за книги и взе споменатата голяма червена библия — богато украсена книга, цялата блеснала в позлата, която рядко поглеждаха. Тя имаше една заглавна илюстрация, представляваща как Аврам принася в жертва Исака. Тук, според обичая, Озбърн бе отбелязал на първата празна страница, с едрия си чиновнически почерк, датите на женитбата си и на смъртта на жена си, ражданията и кръщелните имена на децата си. Първа идваше Джейн, после Джордж Седли Озбърн, после Мария Франциска, както и датите на кръщенията им. Като взе перо, той задраска внимателно името на Джордж от листа; и когато страницата изсъхна, сложи книгата обратно на мястото, от което я бе взел. После взе още един документ от друго чекмедже, където пазеше собствените си книжа; и след като го прочете, той го смачка и подпали на една от свещите, като го гледаше, докато целият изгоря в камината. Това беше завещанието му; и когато то изгоря, той седна и написа едно писмо. После позвъни на слугата, когото натовари да го изпрати на сутринта. Но сутринта бе вече настъпила и когато той отиваше да спи, слънцето блестеше из цялата къща, а птиците пееха между свежите зелени листа на Ръсъл Скуеър.