Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 185

Уилям Добин желаеше да държи в добро настроение цялото семейство на мистър Озбърн и всички у дома им, а също и да осигури на Джордж колкото може повече приятели в този труден за него момент. Освен това, като знаеше какво добро въздействие оказват хубавите яденета и доброто вино върху човешката душа, веднага след като се върна в хотела, той написа най-любезно писмо на мистър Томъс Чопър, ескуайър, като поканваше този джентълмен да вечеря с него на следния ден в хотел «Слотърс». Поканата стигна до мистър Чопър, преди да бе напуснал Сити, и незабавният му отговор гласеше, че «мистър Чопър изпраща своите почитания и ще има честта и удоволствието да се види с капитан Добин». Когато същата вечер мистър Чопър се върна у дома си в Съмърс Таун, той показа на мисис Чопър и на дъщерите си поканата и черновката на своя отговор и през време на чая те разговаряха най-оживено за военните джентълмени и за хората от Уест Енд. Когато момичетата се оттеглиха за почивка, мистър и мисис Чопър заприказваха за странните събития, които ставаха в семейството на шефа. Чиновникът никога не бил виждал своя началник толкова разтревожен. Когато отишъл при мистър Озбърн след излизането на капитан Добин, той го намерил с потъмняло лице и едва ли не в припадък. Положителен бил, че между мистър Озбърн и младия капитан е избухнало някакво ужасно недоразумение. Също така Чопър получил нареждане да направи сметка на всички суми, пратени на капитан Озбърн през последните три години.

— И тези суми са доста големички — каза главният чиновник и почувствува как уважението му към младия господар нараства още повече заради щедростта, с която пилее парите си. Той бе уверен, че пререканието има нещо общо с мис Седли. А мисис Чопър заяви, че много съжалявала клетата млада девойка затова, гдето е загубила такъв хубав младеж като капитана. Понеже беше дъщеря на пропаднал борсов агент, мистър Чопър нямаше особено добро отношение към мис Седли, От всички търговски къщи в Сити той уважаваше най-много фирмата на Озбърн и надеждата му бе, че капитан Джордж ще се ожени за дъщерята на някой благородник. Нея нощ чиновникът спа много по-спокойно от шефа си и като прегърна децата си след закуска (която изяде с много голяма охота, макар скромната му чаша на живота да бе подслаждана само с долнокачествена захар), той тръгна за работа в най-хубавия си празничен костюм и риза с накъдрен нагръдник, като обеща на гледащата го с възхищение съпруга, че вечерта няма да погълне голямо количество от виното на капитан Добин.