Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 16

Джоузеф Седли беше дванадесет години по-възрастен от сестра си Амелия. Той работеше в гражданското ведомство на Източно-индийската компания и по времето, за което пишем, името му фигурираше в регистъра на тази компания като административен началник на Богли Уола, Бенгалия — а това бе твърде висок и доходен пост, както е известно на всички; за да разбере читателят до какъв висок пост бе стигнал Джоузеф в службата си, нека надзърне в споменатия регистър.

Богли Уола се намира в чудесна, усамотена, блатиста, обрасла с джунгли местност, позната с богатия си лов на бекаси, както и с това, че нерядко там бихте могли да подплашите някой тигър. Рамгун, където е седалището на магистрата, се намира на разстояние от около тридесет мили. Така писа Джоузеф на родителите си, когато зае тази служба. Той бе живял в това прелестно място около осем години, като едва виждаше християнско лице, освен два пъти годишно, когато пристигаха съответните чиновници, за да отнесат в Калкута събраните от него данъци.

За щастие по това време той се разболя от някаква болест на черния дроб и се върна в Европа, за да се лекува. Това беше за него източник на много удобства и забавления. Когато се намираше в Лондон, не живееше при родителите си, а си имаше собствено жилище, както подобава на весел млад ерген. Преди да замине за Индия, той беше твърде млад, за да взема участие в отредените за един светски човек удоволствия, така че след завръщането си се впусна в тях с голямо усърдие. Яздеше в парка, вечеряше в големи ресторанти (тъй като Ориенталският клуб не бе още открит), посещаваше театри, както бе модерно тогава, и се появяваше в операта, грижливо облечен в тесни панталони и с цилиндър.

При завръщането си в Индия и след това той имаше обичай да говори за удоволствията си от този период с голям възторг и даваше да се разбере, че той и Уелският принц са направлявали тогава светския живот. Но тук той беше също тъй самотен, както и в джунглите на Богли Уола. Джоузеф не познаваше почти никого в столицата и ако не беше лекарят му, както и хапчетата с живак и чернодробното заболяване, сигурно щеше да умре от самота. Беше ленив, раздразнителен и бонвиван, появяването на дама го изплашваше страшно много, затова рядко се мяркаше в семейния кръг на Ръсъл Скуеър, където имаше доста веселие и където шегите на добродушния му стар баща засягаха неговото amour-propre . Пълнотата му създаваше много грижи и безпокойства и от време на време той правеше отчаяни усилия да се отърве от прекалено изобилната си тлъстина, но леността и слабостта му към удобния живот бързо надвиваха над тези усилия и той отново започваше да се храни три пъти дневно. Никога не бе добре облечен, но полагаше големи усилия да украсява едрата си фигура и прекарваше няколко часа дневно в това занимание. Лакеят му натрупа цяло богатство от гардероба му. Тоалетната му масичка бе покрита с толкова помади и парфюми, колкото са необходими за някоя стара красавица. За да има талия, той бе опитал всички видове колани, превръзки и корсети, които някога са били измислени. Подобно на повечето пълни мъже, обезателно държеше дрехите му да бъдат прекалено тесни и се грижеше да имат най-пъстри цветове и да са с най-младежка кройка. Когато най-после биваше готов и облечен, той излизаше следобед в парка да язди, самичък, а сетне се връщаше да се облече отново и да вечеря пак самичък в «Пиаца Кофи Хауз». Беше суетен като момиче и може би голямата му стеснителност се дължеше на прекалената му суетност. Ако мис Ребека успее да го пипне, и то при първото си влизане в живота, значи, че е необикновено хитра девойка.