Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 167

Глава XXII

Женитба и част от меден месец

И най-смелият и упорит неприятел не може да издържи глада; затова старият Озбърн се чувствуваше доста спокоен относно противника си от току-що описаното стълкновение; той беше дълбоко уверен, че щом запасите на Джордж се свършат, ще последва безусловна капитулация. Разбира се, жалко бе, че момъкът се бе снабдил с муниции в самия ден на първото сблъскване; «Но това подкрепление ще трае временно — мислеше си старият Озбърн — и само ще забави предаването на Джордж.» В продължение на няколко дни между бащата и сина нямаше никаква връзка. Първият се сърдеше на това мълчание, но не се безпокоеше; защото, както сам казваше, той знаеше къде може да натисне Джордж и само чакаше резултата на тази операция. Той съобщи на сестрите за развръзката на спора между двамата, но им заповяда да не обръщат внимание на тази работа и когато Джордж се върне, да го посрещнат както обикновено, все едно че нищо не се е случвало. Всеки ден слагаха прибора му по обичая, и, види се, старият джентълмен го очакваше с известно нетърпение; обаче той не се появи никакъв. Някой запита за него в хотел «Слотърс», но им казаха, че той и приятелят му капитан Добин напуснали града.

Един суров, бурен ден в края на април, когато дъждът шибаше паважа на старата улица, където в миналото се намираше хотел «Слотърс», Джордж Озбърн влезе в кафенето много посърнал и блед, макар че бе гиздаво облечен в синя връхна дреха с пиринчени копчета и спретната велурена жилетка, според тогавашната мода. Там беше и приятелят му капитан Добин, и той в синьо и пиринч, махнал военния мундир и сивите панталони, с които обикновено покриваше мършавата си снага.

Добин бе дошъл в кафенето преди повече от час. Той прегледа всички вестници, но му бе невъзможно да чете. Погледна към часовника няколко десетки пъти; също и към улицата, където дъждът чукаше, а тропащите с обувките си минувачи оставяха след себе си дълги сенки върху лъскавата каменна настилка. Уилям барабанеше с пръсти по масата, изгриза напълно ноктите си и ги изпохапа почти до костта (той беше свикнал да украсява по този начин големите си ръце); закрепи ловко лъжичката върху каничката за мляко, прекатури я и т.н. и т.н.; и изобщо показа онези признаци на безпокойство и прояви тези отчаяни опити за забавление, които хората имат обичай да показват, когато са нетърпеливи, разтревожени и когато чакат нещо.

Някои от другарите му, господата, които бяха в същата зала, се шегуваха с прекрасния му костюм и с голямата му възбуда. Един го запита дали не е тръгнал да се жени. Добин се засмя и каза, че когато това стане, ще прати на своя познат (майор Уогстаф от инженерните войски) парче от тортата. Най-после капитан Озбърн се появи, много елегантно облечен, обаче много бледен и развълнуван, както вече забелязахме. Той избърса бледото си лице с голямата жълта носна кърпа, силно напарфюмирана. Ръкува се с Добин, погледна часовника и каза на келнера Джон да му донесе кюрасо. После погълна с нервна жажда две чашки от това питие. Приятелят му го попита с любопитство за здравето му.