Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 112
Уилям Текери
Новината за смъртта на лейди Кроли не събуди повече скръб и не даде повод за повече коментари, отколкото можеше да се очаква от семейния кръг на мис Кроли.
— Струва ми се, че ще трябва да отложа приема си на трети този месец — каза мис Кроли; и прибави след кратко мълчание: — Надявам се, че брат ми ще спази достатъчно изискванията на приличието, за да не се ожени отново.
— Как ли ще се разяри Пит, ако го направи — забеляза Родън с обичайното си уважение към своя по-възрастен брат. Ребека не каза нищо. От цялото семейство тя изглеждаше най-тъжна и най-засегната от събитието. Него ден тя напусна стаята, преди Родън да си бе отишъл; но те се срещнаха случайно долу, когато той си тръгваше, след като се бе сбогувал, и разговаряха известно време.
На следния ден Ребека стоеше край прозореца и гледаше навън, когато изведнъж стресна мис Кроли, спокойно заета с един френски роман, като извика уплашена:
— Ето сър Пит, госпожо! — и почукването на баронета последва думите й.
— Миличка, не мога да се видя с него. Не желая да се виждам с него. Кажи на Баулс да съобщи, че не съм вкъщи или пък слез долу и му дай да разбере, че съм твърде болна, за да приема когото и да било. В този момент нервите ми не са в състояние да понесат брат ми — извика мис Кроли и отново взе романа си.
— Много е болна и не може да ви приеме, сър — каза Ребека, като слезе с леки стъпки долу при сър Пит, който се готвеше да се качи.
— Толкова по-добре — отвърна сър Пит. — Аз искам да се видя с вас, мис Беки. Елате с мене в салона — и те влязоха там.
— Искам ви отново в Куинс Кроли, госпожице — каза баронетът, като спря поглед върху й и свали черните си ръкавици и шапката с широкия черен креп наоколо. Очите му гледаха така особено и бяха така остро вперени в нея, че Ребека Шарп почти се разтрепери.
— Надявам се, че скоро ще си дойда — каза тя с нисък глас, — веднага щом мис Кроли се поправи, и ще се прибера при… при милите дечица.
— От три месеца насам повтаряте това, Беки — отвърна сър Пит, — а все още продължавате да се увъртате около сестра ми, която ще ви захвърли като стара обувка, когато съвсем ви се насити. Казвам ви, че ми
— Не смея… не мисля… че би трябвало… да бъда сама… с вас, сър — каза Беки, като даваше вид на много развълнувана.
— Пак повтарям, че ми
— Да се върна… като каква, сър? — задъхано запита Ребека.
— Върнете се като лейди Кроли, ако желаете — каза баронетът, като грабна обвитата си в креп шапка. — Ето! Доволна ли сте? Върнете се и ми станете жена. Вие заслужавате това. По дяволите произхода. По-достойна лейди от вас не съм виждал. Дори в малкия си пръст вие имате повече ум, отколкото жената на кой да е баронет в окръга. Ще дойдете ли? Да или не?