Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 110

— Струва ми се, че миналата година нямахте нищо против онзи чудесен мистър Джоузеф? — каза любезно Озбърн.

— Колко сте жесток! Е добре, между нас казано, той съвсем не сломи сърцето ми; и все пак, ако ми беше предложил това, което искате да кажете с погледа си (и колко изразителен и мил е този ваш поглед!), аз нямаше да кажа «не».

Мистър Озбърн я погледна така, сякаш искаше да каже: «Наистина, колко любезно от ваша страна!»

— Каква чест би било за мене да ви имам за роднина, мислите си вие, нали? Да бъда роднина на Джордж Озбърн, ескуайър, син на Джон Озбърн, ескуайър, син на… какъв беше дядо ви, мистър Озбърн? Добре, добре, не се ядосвайте. Вие съвсем не сте виновен за родословието си и аз искрено ви признавам, че наистина бих се омъжила за мистър Джоз Седли; би ли могло едно бедно момиче да постъпи иначе? Сега знаете вече цялата тайна. Аз съм пряма и откровена. И като се има предвид всичко, много мило беше от ваша страна да намеквате за тези обстоятелства — много мило и много учтиво. Амелия, мила, мистър Озбърн и аз разговаряхме за клетия ти брат Джоузеф. Как е той?

И така, Джордж бе напълно сломен. Не че Ребека бе права; обаче чудесно бе успяла да изкара него крив. И сега той избяга засрамен, като чувствуваше, че ако остане още една минута, щеше да изглежда като глупак в очите на Амелия.

Макар и Ребека да излезе по-силна от него, Джордж не беше толкова подъл, че да разнася клюки или да отмъщава на една дама — само че на следния ден не можа да се стърпи да не довери тайно на капитан Кроли някои от впечатленията си относно мис Ребека — че е остра, че е опасна жена, че е отчаяна кокетка и т.н. Кроли се съгласи с всичко това, като се смееше, и преди да се изминат двадесет и четири часа, Ребека бе запозната най-подробно с тези мнения на Озбърн. Те прибавиха нова тежест към мнението, което си бе съставила за него. Женският й инстинкт й бе подсказал, че именно Джордж беше попречил на успеха на първата й любовна авантюра и тя го прецени съобразно с това.

— Аз само ви предупреждавам — каза той на Родън Кроли с многозначителен поглед (той беше купил коня на кавалериста и след вечеря бе изгубил около двадесет гвинеи), — само ви предупреждавам: познавам жените и ви съветвам да бъдете нащрек.

— Благодаря ви, мое момче — каза Кроли с поглед, който изразяваше особена благодарност. — Виждам, че сте много буден момък. — И Джордж си тръгна уверен, че Кроли е напълно прав.

Той разправи на Амелия какво бе сторил и как бе посъветвал Родън Кроли — дяволски добър и прям човек — да се пази от тази хитра интригантка Ребека.

— Да се пази от кого? — извика Амелия.

— От твоята приятелка, възпитателката. Не гледай така учудено.

— О, Джордж, какво си сторил? — каза Амелия. Защо женските й очи, които любовта бе направила проницателни, в един миг бяха открили тайната, останала скрита за мис Кроли, за клетата девица Бригс и най-вече за глупавите очи на онова младо конте с бакенбардите, поручик Озбърн.