Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 106

И тъй, междувременно Беки бе за нея най-голямата утеха и най-голямото удобство, така че тя й даде една-две нови рокли и една стара огърлица и шал, показа й приятелските си чувства, като хулеше пред новата си довереница всичките си близки (а нима може да има по-трогателна проява на обич от тази?) и смътно кроеше за нея някаква голяма бъдеща облага — например да я омъжи за аптекаря Клъмп или по друг начин да я настани добре в живота, или пък, най-малкото, да я изпрати обратно в Куинс Кроли, когато й се насити и когато лондонският сезон навлезе в разгара си.

Когато мис Кроли беше на оздравяване и можеше да слиза в приемната, Беки й пееше и я забавляваше по най-различни начини. А когато стана достатъчно добре, за да излиза с екипажа, Беки я придружаваше. И между многото места, които посетиха в своите разходки, случи се така, че възхитителната доброта и приятелство на мис Кроли я накараха да проникне не другаде, а на Ръсъл Скуеър, в Блумсбъри, в дома на Джон Седли.

Както може да се предположи, преди това събитие двете мили приятелки си бяха разменили много писма. През няколкомесечния престой на Ребека в Хампшир вечното приятелство (трябва ли да признаем това?) бе доста отслабнало и беше станало толкова хилаво и немощно от старост, че заплашваше напълно да изчезне. Работата беше там, че и двете девойки имаха да мислят за собствените си тревоги — Ребека за успеха си пред своите работодатели, а Амелия за единствения въпрос, който я беше погълнал. Когато двете девойки се срещнаха и се хвърлиха в обятията си с онази буйност, която отличава държането на младите момичета едно към друго, Ребека изигра ролята си при прегръщането с голяма живост и енергичност. Клетата малка Амелия поруменя, когато целуваше приятелката си, като се укоряваше, че е проявила нещо много подобно на студенина към нея.

Първата им среща беше много кратка. Амелия тъкмо се готвеше да излезе на разходка. Мис Кроли чакаше долу в екипажа си, а хората й се удивляваха на квартала, в който се бяха озовали, и зяпаха честния Самбо, черния лакей на Блумсбъри, сякаш той беше един от чудноватите жители на този край. Но когато слезе долу с милата си усмивка (Ребека трябваше да я представи на приятелката си, мис Кроли просто жадувала да я види, а все още била твърде болна, за да излезе от екипажа) — когато, казвам, Амелия слезе долу, представителите на висшата парклейнска аристокрация се зачудиха извънредно много, че подобно мило същество може да се пръкне от новобогаташеския Блумсбъри. И мис Кроли остана истински очарована от нежното поруменяло лице на младата девойка, която пристъпи напред тъй свенливо и тъй грациозно, за да изрази уважението си към покровителката на приятелката си.

— Какъв цвят на лицето, миличка! Какъв сладък глас! — каза мис Кроли, когато след тази кратка среща потеглиха с екипажа към западния край на града. — Мила ми Шарп, младата ви приятелка е очарователна. Пратете да ни я доведат на гости в Парк Лейн, чувате ли? — Мис Кроли имаше добър вкус. Тя харесваше естествените обноски — малко свенливост само ги правеше още повече да изпъкват. Обичаше да вижда край себе си хубави лица; също както обичаше хубави картини и скъп порцелан. Него ден тя заговори няколко пъти с възторг за Амелия. Спомена за нея на Родън Кроли, който дойде да изрази почитта си, като вкуси от пилето на леля си.