Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 104

— Помни ми думата, Родън — бе казала тя. — Един ден мис Шарп ще ти стане роднина.

— Каква роднина — да не би братовчед ми… а, мисис Бют? Да не би Джеймс да я ухажва? — запита шеговито офицерът.

— Повече от това — каза мисис Бют и черните й очи проблеснаха.

— Да не би пък Пит? Той няма да я пипне. Този подлец не е достоен за нея. Освен това вързан е при лейди Джейн Шийпшанкс.

— Вие мъжете нищо не можете да схванете. Глупаво сляпо същество — ако нещо се случи с лейди Кроли, мис Шарп ще ти стане мащеха; това е, което ще се случи.

Родън Кроли, ескуайър, свирна продължително в знак на удивление при това съобщение. Той не можа да отрече истинността му. Явната слабост на баща му към мис Шарп не бе му убягнала. Той познаваше добре характера на стария джентълмен; и по-безчестен, стар… той не довърши изречението и си тръгна към къщи, засуквайки мустаци, убеден, че е разгадал загадъчните думи на мисис Бют.

«Бога ми, това е ужасно — мислеше си Родън, — ужасно, бога ми! Уверен съм, че тази жена иска да опозори девойката, за да не може тя да влезе в семейството като лейди Кроли.»

Когато видя Ребека насаме, той започна да се шегува, по своя грациозен начин, за привързаността на баща му към нея. Тя тръсна презрително глава, погледна го право в очите и каза:

— Е добре, да кажем, че той наистина има слабост към мене. В това съм уверена, а има и други хора, които изпитват същото. Капитан Кроли, вие не смятате, че аз се страхувам от него, нали? Не смятате също така, че не съм способна да браня честта си — каза малката жена, с вид на същинска царица.

— Ох, ах, хм — просто ви предупреждавам да бъдете нащрек, знаете — само това — каза той и засука мустаци.

— Значи, загатвате за нещо непочтено! — избухна тя.

— О, божичко, вижте какво, мис Ребека — прекъсна я тромавият кавалерист.

— Нима мислите, че нямам чувство за собствено достойнство затова, че съм бедна и без приятели и защото богатите изобщо го нямат? Нима мислите, че защото съм възпитателка, не притежавам също толкова разум, чувствителност и добро възпитание както вас, благородниците от Хампшир? Аз съм от рода Монморанси. Мислите ли, че една Монморанси не струва колкото един Кроли?

Когато мис Шарп бе развълнувана и намекваше за майчините си роднини, тя заговорваше със съвсем лек чуждестранен акцент, който придаваше голяма прелест на ясния й, звънтящ глас.

— Не — продължи тя, като пламваше все по-силно, докато говореше на капитана, — аз мога да понасям бедността, но не и срама, пренебрежението, но не и обидите; при това обиди от вас — от вас.

Вълнението й я победи и тя избухна в сълзи.

— Дявол да го вземе, мис Шарп, Ребека, бога ми, честна дума, не бих сторил такова нещо и за хиляда жълтици. Спрете, Ребека! — Девойката бе изчезнала. Него ден тя отиде на разходка с екипажа, заедно с мис Кроли. Това стана, преди лелята да се разболее. На вечеря бе необикновено блестяща и оживена, обаче не обръщаше никакво внимание нито на намеците, нито на кимванията, нито на тромавите увещания на унизения, влюбен гвардеец. Подобни схватки ставаха непрестанно в тази малка война — скучни за разказване и сходни по резултат. Тежката кавалерия на Кроли беше влудявана от пораженията и всеки ден я разгромяваха.