Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 105

Ако баронетът от Куинс Кроли не се страхуваше да не изгуби наследството на сестра си пред собствените си очи, той никога не би позволил на милите си дъщерички да се лишават от скъпите дарове на образованието, с които безценната им възпитателка ги облагодетелствуваше. Ребека беше съумяла да стане толкова приятна и полезна, че старата къща приличаше на пустиня без нея. Сега, когато малката секретарка я нямаше, писмата на сър Пит оставаха непреписани и непоправени, книгите му бяха неподредени, а къщните му работи и безбройните му планове оставаха незавършени. От това и от правописа на многобройните писма, който той й изпращаше и с които я умоляваше и заповядваше да се върне, личеше много ясно колко необходима му беше станала. Почти всеки нов ден донасяше писмо от баронета, съдържащо най-настоятелни молби към Беки да се прибере или пък жални оплаквания към мис Кроли за изоставеното образование на дъщерите му. Но мис Кроли не обръщаше никакво внимание на тези документи.

Мис Бригс не беше официално уволнена, обаче длъжността й като компаньонка беше само синекурна и представляваше истинска подигравка за нея; и тя правеше компания единствено на дебелото испанско куче в приемната или на недоволната Фъркин в стаичката на икономката. Но макар старата жена по никакъв начин да не искаше да чуе за заминаването на Ребека, не я взе на редовна служба в Парк Лейн. Подобно на много богати хора, мис Кроли имаше навик да приема колкото може повече услуги от по-нискостоящите от нея хора и най-добросърдечно да ги отпраща, когато вече не ги намираше полезни. За някои богаташи признателността ни най-малко не е естествено качество, нито пък някога им идва на ум за нея. Те приемат просто слугуването на нуждаещите се като нещо, което последните им дължат. А и ти, бедни паразите и смирени готованко, нямаш голямо основание да се оплакваш! Обичта ти към господаря е точно толкова искрена, колкото и отплатата, която обикновено получаваш. Парите обичаш, а не човека. И ако Крез и слугите му си разменят местата, ти знаеш, клети измамнико, кой би получил облагите на твоята преданост.

И въпреки непринудеността и грижите на Ребека, въпреки милото й държане и неуморимото й добро разположение, не съм сигурен дали старата проницателна лондончанка, която изобилно бе дарявана с тези бисери на добро приятелство, не изпитваше през всичкото време някакво скрито подозрение спрямо своята нежна милосърдна сестра и приятелка. Често трябва да е минавало през ума на мис Кроли, че никой не върши каквото и да било за нищо. Ако съдеше според собствените си чувства към света, тя би могла много добре да премери и чувствата на света към самата нея; и може би си разсъждаваше, че обикновено участта на хората е да нямат приятели, ако самите те не обичат никого.