Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 38

— Казах, че не искам — изсъска тя високо.

Линиите от двете страни на устата му се втвърдиха и от очите му лъхна студ.

— Чудесно — каза той бавно, с фалшиво спокоен глас. — Но аз искам…

— Не!

— О, да. Не знам каква е твоята игра, но сега ще играем по моите правила. — Хвана ръката й и я придърпа.

— Престани, Ерик. Никога няма да ти простя, ако не престанеш — предупреди го тя студено.

Той се изсмя подигравателно.

— Мислиш ли, че ми пука? Хайде, Катлийн. Докосни ме. Опипай ме. Искам да знаеш каква е цената на предизвикателното ти поведение.

Тя покри лице с ръка в опит да спре гневните, унизителни сълзи, които се стичаха по бузите й.

— Хиляди дяволи! — изруга той. — Не знам защо изобщо ти обръщам внимание.

Тишината на стаята беше изпълнена с тежкото му дишане. Обърна се на пети, грабна ризата и блейзера си и се отправи към вратата. Катлийн чу проскърцването й, когато я отвори. Спря се за миг, преди да изчезне в тъмнината отвън.

— Знаеш ли, онези момчета в бара бяха прави. Ти си разгонена женска. И беше узряла и напълно готова за леглото.

* * *

На следващата сутрин Катлийн отиде с тежки като олово крака до трапезарията. Страхуваше се да срещне Ерик лице в лице — не беше сигурна какво ще направи, когато го види. Ще се почувства ли принудена от гнева си да му удари плесница за обидните думи, които й беше подхвърлил на раздяла? Или ще се разплаче при мисълта, че той я смята за способна да се държи преднамерено подло с него. Потръпваше всеки път, когато си спомняше отвращението в гласа му. От друга страна, защо той очакваше от нея да прави любов с него на всяка цена? Не беше ли нейно правото на избор? След прекараната безсънна нощ на безкрайни мъчителни въпроси тя все още не беше открила правилния отговор.

Той не беше в трапезарията, когато влезе. Съумя да се държи нормално, отговаряше на поздравите на децата, когато се присъедини към другите възпитатели на тяхната маса, разменяйки с тях задължителните любезности, въпреки че беше невъзможно да прикрие подутите си от плач зачервени очи. Когато Ерик влезе, сърцето й скочи в гърлото, но той се забави достатъчно дълго, за да си вземе термоса с кафе от кухнята, после излезе, без да погледне встрани, затръшвайки вратата зад себе си.

Другите възпитатели се вторачиха в Катлийн и тя усети увисналото във въздуха мълчание. Продължи безгрижно на вид да си пие кафето, като се опитваше да се държи така, като че ли изобщо не бе видяла Ерик.

Когато излизаше от трапезарията, Една я спря на верандата и без заобикалки я запита:

— Нещата не протекоха много добре снощи, нали?

Катлийн бе изкушена да отговори, че всичко е наред, но знаеше колко безполезно е да я лъже. Познаваше възрастната жена от твърде дълго време, беше израсла под майчинските й грижи. А тя пък, от своя страна, познаваше Катлийн може би по-добре, отколкото много майки познаваха собствените си деца.