Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 37

После бавно, като удължаваше предвкусването на удоволствието, той разтвори корсажа й, с поглед, впит в гърдите й.

— Иска ми се да има светлина — прошепна той дрезгаво. — Да виждам лицето ти. Искам да виждам как изглеждаш, когато правя това.

Докато говореше, той докосна една от гърдите й с върха на пръста си и почувства как тя потръпна от тази милувка.

Трябва да го спра. Трябва да спра това. Думите се въртяха в главата й като катехизис, но нямаше сили да го направи. Пръстите на Ерик бяха така нежни и същевременно изискващи… Той я изследваше, изучаваше я, галеше я, завладя я възбуда, непозната за нея до този момент…

А й предстоеше да научи, че това беше само началото. Той наведе глава и я покри с устни. Беше обвита в сладък, горещ, мокър капан, от който не искаше да избяга.

Усети ръката му да се движи нагоре по бедрото й в чувствена ласка. Кога беше вдигнала колене? Защо бедрата й се въртяха в еротичния ритъм на някакъв езически балет? Не, това нямаше значение. Нищо нямаше значение, докато с устни върху гърдите й той продължаваше да изпълва тялото й с това непознато досега удоволствие.

Прошепна ли името му? Помоли ли го да я докосне с ръката, която носеше жадуваното облекчение? Усети ли той неизразената й с думи молба? Не разбра, но не беше в състояние да се съпротивлява.

Беше изхвърлена като с катапулт от летаргията си, когато той стана от леглото и започна да разкопчава нетърпеливо ризата си, като едва не откъсваше копчетата от плата.

За първи път от момента на влизането им в бунгалото й Катлийн осъзна опасната игра, която играеше. Мили боже! Какво правя?

Ерик беше захвърлил ризата си и сега се мъчеше с токата на колана си, вбесен от неочакваната съпротива на метала.

— К-какво правиш? — запита Катлийн разтреперано.

— На теб може да ти се харесва да го вършиш с дрехи — приемам, че така може да е много възбуждащо, но тази нощ е твърде гореща. Освен това аз предпочитам голотата.

— Не! — почти извика тя и скочи от леглото, като закри с корсажа оголените си гърди. — Не! — повтори отново, като клатеше отрицателно глава.

Той спря бесните си усилия да разкопчее заялия колан и се втренчи смаяно в нея.

— Какво искаш да кажеш с това «не»? «Не, ще го правим с дрехи» или «Не, неразположена съм»?

Изви глава настрана, за да избегне погледа му.

— Не, не съм неразположена — измърмори тя на стената.

— Защо! Защо, по дяволите?

Защо? Срамуваше се да му признае истинската причина. Дори и да му я каже, той няма да й повярва. Коя жена в днешно време оставаше девствена до зрялата възраст от двайсет и пет години? Никоя. Никоя, с изключение на Катлийн Памела Хейли.

— Аз… не… — започна тя смутено. Но после се овладя, вдигна с предизвикателно движение глава, за да срещне очите му и довърши изречението си: — Не искам.

— О, да, сигурно не искаш — грубо отвърна той.

За момент замълча, стресната от гнева в гласа му, за да може да отговори веднага. Арогантността му нямаше равна на себе си. Кой си мисли той, че е — или че тя е? Никога ли не са му отказвали преди? Чудесно, по-добре е да научи още сега, че тя не е жена, с която един мъж може да прави каквото си поиска!