Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 40

Може би Една беше права. Страхуваше се. Ясно и просто. Това, което за нея щеше да бъде пълно обвързване — в емоционално и физическо отношение, — за Ерик щеше да бъде само още един епизод от живота му. Да, страхуваше се от това. Но не искаше да си го признае — все още…

— Той е арогантен и ужасен егоист. Освен това е отвратително разглезен — заяви тя студено.

— Да, така е — съгласи се Една. — А Би Джи е човек, който вечно отлага нещата, понякога е направо мързелив. Освен това хърка нетърпимо. Но без него щях да бъда като жив труп — макар че от време на време ми се иска да го убия. — Стана отново сериозна и взе ръката на Катлийн в своята. — Ти обичаше родителите си и в детските ти очи те те изоставиха, когато бе най-уязвима. Но все пак успя да преодолееш тази ужасна травма и се превърна в красива жена. Но ти ще загинеш, ще изсъхнеш отвътре, ако не споделиш тази красота с някого, Катлийн. Не се страхувай да обичаш.

Сълзи напълниха очите на Катлийн. Тя постави ръка на рамото на Една и каза тихо:

— Обичам те.

Една потупа ласкаво ръката на Катлийн.

— Знам това. Но точно сега не става въпрос за нашите отношения — Една се изправи с пестеливи движения, характерни за жена на нейните години. — Може би ще се почувстваш по-добре, ако разбереш, че не само ти си в лошо настроение тази сутрин. Мисля, че и за Ерик нещата не са много розови. Раздразнителен е като мечка с жило, забито отзад.

— Къде е той? — прошепна Катлийн.

— В офиса. Поиска разрешение да прегледа няколко отделни случая за допълнителна информация, която да използва за основа.

— Разбирам — каза тя с безразличие, изправи се и изтупа отзад панталонките си.

Двете с Една се върнаха в лагера и Катлийн прекара остатъка от деня в изтощително физическо натоварване. Решително отблъскваше мислите за Ерик, но те непрекъснато се промъкваха в главата й и не я оставяха на мира.

Той не се появи на обяд. Катлийн беше истински разочарована, че не можа да я види колко спокойна и абсолютно незасегната е тя от случилото се снощи, колко подчертано безразлична е към него.

Появи се едва на вечеря.

Влезе в трапезарията с походката на царствените си прадеди, очароващ всеки, който случайно попадне пред погледа му. Усмихваше се под мустаците си с лекотата на филмов идол.

Катлийн бъбреше оживено с Майк Симпсън, който беше изненадан и възхитен от неочакваното й внимание. Катлийн седна до него на масата и ангажира всички наоколо в приятен непрекъснат разговор.

Ерик седна на пейката срещу нея, до една от възпитателките, която веднага започна безсрамен флирт с него. Катлийн стискаше зъби всеки път, когато високият пронизителен смях на момичето достигаше до нея въпреки шума в трапезарията. Заповяда си да не поглежда към тях.

Когато Харисънови седнаха на масата, Една прецени положението веднага. Катлийн забеляза веселите искрици в погледа й.

Искаше й се да я запита раздразнено «Какво е чак толкова смешно?», но се въздържа.

Приключи с вечерята и се отправи към шубера. Налагаше се да мине край Ерик и обожателката му. Реши да не им обръща никакво внимание.