Читать «Първото семейство» онлайн - страница 33

Вратата се отвори и затвори. Някой спря зад него, сложи за кратко ръка върху рамото му, после мина покрай него и отиде зад бюрото. Стив го погледна и затвори очи с чувство на облекчение. Беше Барт Брадли, щатският началник на военната полиция на Ню Мексико, облечен в безупречна бяла униформа — антитеза на черните дрехи на на-ко на Стив, — обкантвана със златен ширит и с тъмносини отличителни знаци за чин. Милият вуйчо Барт. Двадесет и девет годишен. Късо подстриганата му коса бе започнала да се прошарва. Не отпуснат или мек човек и разбира се, не хилеща се бъчва. Не… Барт беше суров, без чувство за хумор, и вършеше всичко според Книгата.

Но все пак той беше роднина.

Барт остави обвития си с кожа контешки стек на бюрото, провери дали е успореден на ръба, след което сложи бялата си каубойска шапка пред стека, обърната със значката към Стив.

— Как си, момче? — Очите на Барт бяха фиксирани върху шапката: проверяваха дали е под прав ъгъл спрямо бастунчето.

— Много по-добре, след като ви видях, сър.

Барт повдигна глава и го погледна строго. Очевидно беше разстроен от разчорлената, дълга до раменете коса на Стив.

— Бих искал да мога да кажа същото…

Стив наруга старото «семейно» чувство.

— Не съм на-ко, сър. Непрекъснато го повтарям, но изглежда, никой не иска да чуе. Не мога да разбера защо. Искам да кажа, че вие ме познавате добре! Знаете как ме е възпитала Ани и прочие! По дяволите! Твърде много обичам близките си, за да стана ренегат.

Барт кимна, но не изглеждаше убеден.

— В рапорта се казва, че си бил пленник. Пет месеца… това е твърде дълго време да си в ръцете на онези животни, момче. — Барт се надигна иззад бюрото и бавно заобиколи Стив, стиснал ръце зад гърба си.

Стив вдигна високо глава и изпъна болящия го гръб. Надяваше се, че вуйчо Барт не се кани да го удари. След боя от лейтенанта с бебешкото лице в Пуебло и този тук от полицията, по тялото му не бяха останали не натъртени места.

— Достатъчно време да породи много лоши мисли у теб. Мисли, които объркват човек, така че твърде скоро той не може да различи доброто от лошото. — Барт спря и се наведе до ухото на Стив. — Знаеш ли какво се казва за мютите в Книгата, момче?