Читать «Първото семейство» онлайн - страница 32

Когато вратата се затвори зад тях, летците от «Ред Ривър» слязоха от самолетите и докато Уиман записваше пристигането в контролния пункт на площадката, Лундквист, Минели и Реардън извадиха Стив от скайрайдъра и провериха дали е окован сигурно и дали качулката му е поставена добре. Лундквист видя шестима военни полицаи да идват към тях от другия край на площадката. Бяха с обичайните тъмносини работни униформи и бели шлемове, подобни на планеристките, но забралото — от амалгамирано стъкло — имаше извит край като слънчеви очила. Отпред на шлемовете с големи червени букви беше изписано «ВП» и около буквите имаше лента със същия цвят. Този бяло-червено-бял сандвич беше дал на военната полиция прякора «чорбари» — подигравателна титла, присъдена от някои групи трекери, които въпреки постоянните поучения бяха по-малко благоразположени към законите на Федерацията, отколкото се изискваше.

Уиман излезе от контролния офис и забърза към мястото, където Лундквист и другите чакаха заедно със Стив.

— Добри новини! В контролния офис на площадката приготвят за всеки по чаша джава. Влязох във връзка с «Биг Ред Уан». Получихме разрешение да се разходим един час преди да се върнем.

— Чудесно — извикаха в хор Лундквист, Минели и Реардън.

— Хайде — каза някой и Стив почувства как двама души го хванаха за ръцете и го поведоха нанякъде. От окуражителното стискане разбра, че Лундквист е отляво.

Рик Уиман предаде с минимална церемония закачуления нарушител на военната полиция, след това се обърна и се отдалечи, следван от останалите от «Ред Ривър» — никой не искаше да си има работа с полицаите.

Стив изведнъж почувства около себе си враждебна атмосфера, също както беше почувствал бетонната обвивка. От всички страни го обградиха тела. Някой зад него го изтрита по петите и той падна. Няколко ръце го удариха, дръпнаха го да се изправи — и едновременно с това го нападна хор сурови гласове:

— Изправи се, на-ко! Мръсник!

— Лайнар вмирисан!

— Мютски гъзолизец!

— Ще ти спукаме задника от бой!

— Мърдай, мърдай!

Някой го хвана грубо за двете ръце. Върхът на една полицейска гумена палка се заби в основата на гръбначния му стълб точно над задника и изпрати болезнена вълна по гърба му. Стив политна напред.

— Изправи се! — извика един суров глас. — Вдигни глава, изправи раменете! — Палката започна да отмерва такт по бъбреците му. — Леви-десни-леви-десни-леви-десни-леви!

Когато му свалиха качулката, Стив едва се държеше на крака. Гърбът му гореше, чувстваше бедрата си като гумени. Погледна през рамо и видя зад него да се затваря врата. Погледна надолу. Допълнителна верига беше завързана над онази, която свързваше белезниците на коленете му. Беше закрепен за стоманена халка на пода на малка стая с лице към празно бюро с въртящ се стол зад него. Като се изключеха обикновените вентилационни решетки, светлобежовите стени бяха съвсем голи. Нямаше нищо, което да показва къде се намира или каква може да е функцията на стаята. Ушите и стомахът му подсказваха, че е слязъл много надолу с асансьор и след това е бил качен на моторна количка. Беше познал характерния вой на електрическия двигател. Почти в края на пътуването беше почувствал количката да се спуска по наклон. Единственият наклон, който познаваше в Рузвелт, беше товарната площадка, която излизаше на гарата Транс-Ам под Ню Дийл Плаза. Тъй като трябваше да пътува със совалката оттам до Гранд Сентрал, изглеждаше най-логично да бъде взет от това място.