Читать «Първото семейство» онлайн - страница 35

Барт поклати глава.

— Твоят случай не е в моята юрисдикция, Стив. Най-доброто, което мога да направя, е да ти дам един съвет.

— О, винаги съм ви бил благодарен за това, сър — каза Стив с цялата искреност, на която беше способен. — Признавам, че напътствията, които ми давахте, когато татко Джак воюваше с мютите, ми помогнаха да вървя по правия път.

Барт, изглежда, прие поднесената му благодарност.

— Може би е така. От нас зависи да правим каквото можем, за когото можем… като започнем с най-близките. Никога не съм отказвал да ти помогна, Стив. Не защото сме от една фамилия, а защото наистина и най-искрено вярвам, че в теб има нещо, което може да те изведе на върха.

Във всяко друго време една такава блестяща оценка би била музика за ушите на Стив. За нещастие, след като току-що беше класифицирал Барт като умствен инвалид първа степен, неговото мнение по всеки въпрос губеше абсолютно стойността си. С ясното съзнание за коварните си намерения Стив вложи в отговора си известна ирония.

— Благодаря, сър. Ще се постарая да не ви разочаровам.

— Няма да ме разочароваш — каза Барт, направи една крачка към Стив и го погледна с лудите си сини очи. — Искам да те попитам нещо, Стив. Като мъж — мъж.

— Питайте, сър.

— Слушал съм и съм чел за мютите, но ти си бил по-близо до тях от всеки, когото познавам. Гледал съм на видеофилми какво правят тези животни на нашите момчета, но ти си го видял със собствените си очи. Тези полуидиоти са убийци… прав ли съм?

— Да, сър.

— Тогава как стана така, че не са те убили?

— Не зная отговора на този въпрос, сър. На няколко пъти едва не го направиха. Може би ако не бях избягал…

— Да, сигурно, но през тези пет месеца, през които си бил с тях, не ти ли мина през ума да се запиташ защо си бил толкова специален за тях?

— Не. Гледах да не засягам този въпрос.

Барт го погледна невярващо.

Стив се почувства задължен да даде някакво обяснение.

— Може би Плейнфолк са различни от племената, с които сме воювали досега. Или пък може би не разбират, че се намират в истинска война.

Барт се усмихна кисело.

— Стига, Стив, можеш да дадеш по-добро обяснение. Какво си направил, та си спасил кожата… предложил си някаква сделка?

Стив го погледна изненадано. Лудият Барт беше много по-близко до отговора, отколкото мислеше.

— Не, сър! — отвърна твърдо той. — Мисълта да направя такова нещо никога не ми е минавала през ума, но дори и да беше, това щеше да е губене на време. Няма начин трекер някога да може да направи сделка с мютите. Те са, както казахте… те са животни!

Барт се засмя и го удари по рамото.

— Страшен си, Стив. Сигурен съм, че дълбоко в себе си искаш да разкажеш всичко. Но… — той се усмихна сърдечно — не съм засегнат, че го криеш от мен. В края на краищата трябва време да се успокоиш след всичко онова, през което си минал. Естествено е… — Барт вдигна дясната си ръка с отворена длан, с раздалечени пръсти.