Читать «Първото семейство» онлайн - страница 26

— Знам как се чувстваш — каза той. — Старая се да не мисля много за това.

Лундквист поклати глава.

— Пет месеца на открито! Да дишаш мръсен въздух, да те докосват мютски ръце. Как си оцелял? Какво си ял?

Стив вдигна рамене.

— Ядох каквото ми даваха. Нямах избор.

Лундквист го погледна възмутено.

— Повдига ми се само като си помисля.

— На мен също. Първата седмица не можех да задържа нищо в стомаха си. Накрая трябваше да се насиля. Това беше единственият начин да остана жив.

— Но… всичко там… е отровно. Не само мръсният въздух може да те убие. Отровна е водата, тревата… всичко!

— Ти какво би направила?

Лундквист помисли.

— Не знам. Това, което си направил ти, предполагам. Но трябва да е ужасно да ядеш нещо, като знаеш, че всяка хапка те убива. Сигурен ли си, че се чувстваш добре?

Стив вдигна рамене.

— Както виждаш, сега съм тук и разговарям с теб. Чувствам мозъка си цял. Какво друго мога да ти кажа?

— Наистина не разбирам. Това просто… няма смисъл.

— Открих, че има много неща, които нямат смисъл — отвърна Стив. — Не позволявай това да те тревожи.

— Сигурно, но… — Лундквист изглеждаше загрижена. — Макар да виждам, че си все още същият упорит кучи син, ми се ще да се надявам, че ще се оправиш.

Стив отново вдигна рамене.

— Досега се оправих. Какво ще ми се случи отсега нататък зависи от това какво са намислили в Гранд Сентрал.

— Какво ти е толкова смешно?

— Просто си спомних, когато те видях последния път, колко разтревожена беше, че няма да доживееш до седемнадесетия си рожден ден.

— Да. — В усмивката на Лундквист се прокрадна тъга. — Искаш ли да ти кажа нещо? Започвам да мисля като теб. Не е добре да ставаш много близък с хората. Много наранява.

— Не само по-възрастна, но и по-умна — отбеляза Стив. — Честит рожден ден, когато и да е.

— Четвърти юли.

Стив кимна.

— Трябва да го запомня…

В кабинета на Андерсън Дийк пусна видеолентата, която беше направил при пристигането на Стив в Пуебло, плюс общ репортаж и картини в едър план от неговата летяща машина и стандартна снимка, направена малко след като беше вкаран вътре, но преди да си беше разплел украсените с панделки плитки; последната част показваше Брикман, сниман от скрита камера в килията.

Седнала зад бюрото си, Андерсън гледаше мълчаливо. Когато филмът свърши, погледна Дийк.

— Смяташ ли, че трябва да махнем онази част, в която Хармър го малтретира? — После отхвърли въпроса с махане на ръка. — О, по дяволите! Просто се погрижи до един час това да пристигне в Гранд Сентрал.

— Слушам, мадам. — Дийк извади касетата, отдаде небрежно чест — Андерсън позволяваше това, когато нямаше други хора — и тръгна към вратата.

— А, Дийк — каза Андерсън.

Дийк спря с ръка на дръжката на вратата.

— Да, мадам?

— Имам малък проблем. Няколко дни преди Брикман да пристигне помолих майор Хилър да направи инвентаризация на видеокасетите… включително онези, които са току-що в употреба на наблюдателната кула. Тя ги провери и изглежда, че една липсва. Знаеш ли нещо за това?