Читать «Първото семейство» онлайн - страница 24

Патрик Тили

От най-ранна възраст Стив беше свикнал да прикрива чувствата си. Беше усвоил това умение, за да използва системата за своя собствена изгода, но въпреки това напълно вярваше в нея. Тази сигурност сега се беше изпарила; времето, прекарано с мютите, беше разкрило слабостта на Федерацията; беше го накарало да иска нещо друго вместо онова, което тя можеше да му предложи. Още не беше съвсем сигурен какво е това «друго нещо». Знаеше само, че иска нещата да стават по неговия начин. Сега, когато се беше върнал, той щеше да говори и да прави каквото трябва — и да играе една много по-сложна игра.

Въпреки това Стив нямаше никакви илюзии. Това не беше непоследователна битка на умове или абстрактен триумф на воля. Той щеше да се изправи срещу колективната сила на Федерацията и вездесъщата мощ на Първото семейство.

Тази игра беше смъртоносно състезание, в което и най-малката погрешна стъпка можеше да му струва живота.

— Взех нещата ти отзад. Ножа на Нейлър и каската на Фазети. Лу?…

— Отиде в месарския бизнес. — «И не само метафорично» — помисли си Стив. Всеки път, когато видеше този шлем, той го свързваше с набитата на кол глава на Фазети. През цялото време, докато беше пленник, така и не разбра какво бяха направили мютите с тялото. Беше се старал да не мисли за възможността части от Фазети да са били в някоя от гъстите горещи ароматни яхнии, с които го бяха хранили.

Погледна назад през рамо, огледа въздушната формация отдясно и забеляза промяната.

— На какво летят твоите приятели… на «Ред Ривър Спешъл»?

Лундквист се усмихна.

— «Скайхок Марк Ту». Част от партида, докарана за полеви изпитания.

— Какво е станало с пушката, монтирана над кабината?

— Вместо нея имаме монтиран отпред неподвижен огневи комплект, наречен Тор . Шест въртящи се цеви, задвижвани с мотор и захранвани от барабан, изстрелващи хиляда и двеста куршума в минута.

— И този ли е с такова въоръжение?

— Не, този е транспортен.

Стив кимна към капака на кабината.

— Това сигурно е чудесно срещу дъжд. Издържа ли обаче на мютските стрели?

— Зависи от разстоянието. Стрела, попаднала директно, примерно под осемдесет или деветдесет градуса, не може да спре, но под ъгъл седемдесет градуса или по-малък я отплесва. Но това не е всичко: под пода, около страните и под седалката са монтирани армирани панели от някакъв нов композитен материал.

Стив огледа кабината и поклати глава.

— Бронирана пилотска кабина, шестцевни пушки, защитен капак… — той погледна гофрираното дясно крило, — напълно нова конструкция. Твърде много за възприемане.