Читать «Първото семейство» онлайн - страница 27

Дийк почувства как го полазват студени тръпки. Сви устни и обмисли внимателно отговора си.

— Не, мадам. Ние записваме движението на всички касети. Не мога да разбера как някоя може да бъде изнесена от наблюдателната кула, без…

Андерсън му махна да замълчи.

— Не съм казала, че е изнесена от кулата, Дийк. Казах, че не е на стелажите. — Тя се усмихна. — Ако ще правиш незаконни записи, наистина трябва да намериш по-добро място да ги криеш. — Андерсън спря и загледа мълчаливо Дийк, удължавайки мъчението. — Не че имам конкретно възражение срещу облаците. Такъв запис винаги може да се обясни като серия от изследвания на небето, която си забравил да изтриеш. Но пред началника на военната полиция може да имаш проблем с обяснението на звуковия съпровод.

— Да, мадам. Вие… докладвахте ли?

— Това е нещо, по което трябва да помисля, Дийк. Търгуването с блекджек е нарушение на Първи кодекс. Разбираш, че ако случаят отиде пред съда, няма да приемат молба за смекчаващи вината обстоятелства. Присъдите по Първи кодекс не могат да се променят или намаляват и обвинението не подлежи на обжалване.

— Зная, мадам. Постъпката ми е непростима. Надявам се само да не се отрази на вашия авторитет.

— Аз също — отвърна Андерсън, погледна Дийк и поклати глава. — Просто никога не съм те смятала за човек, който ще поеме риск. — Тя отвори едно чекмедже, извади касетата, която нарушаваше кодекса, и я постави на бюрото. — Добре… кой продава това нещо в Пуебло?

— Никой, мадам. Случайно намерих записа на чисто нова, неизползвана видеокасета. Преди да ги използваме в кулата винаги правим собствена проверка на качеството със сканиране касета по касета. Тази е част от пратката, която получихме от Гранд Сентрал миналия юли. Пристигат в запечатани пакети по десет, сто в кашон. От хранилището ми дадоха десет… аз лично свалих обвивката. Етикетът от проверката беше върху нея.

— Звучи правдоподобно. Миналата пролет командирът Хартман ми каза, че е получил заповед да върне една пратка видеокасети, които току-що бил доставил Амарило. По-късно чух, че няколко момчета от Гранд Сентрал били изправени до стената за продаване на отклонена лента. Може да има, а може и да няма връзка. Във всеки случай сигурно те не са единствените замесени в тази история. — Андерсън сложи ръка върху касетата. — Добре… сега честно. Тази с блекджек на нея ли дойде?

— Да, мадам.

— Някой друг слушал ли я е?

— Не, мадам.

— И ти определено не си продавал този боклук, нали? Не искам да ми разкажеш някаква история, а после да открия, че си замесен и във военната полиция са изтръгнали от теб друга, съвсем различна.

— И дума не може да става за такова нещо, мадам. Чух да се говори, че момчетата от някои поделения търгуват с такива неща срещу трева, но тук не е имало такова нещо. Няма мрежа.

— Дано да няма. Ако има, ще разплача фамилията на всички ви.

— Ако имаше такова нещо, щях да науча, мадам.

«Да. Както знаеш всичко за твоята смела Мери-Ан, която пуши трева. О, Дийк, задник такъв!» — помисли си Андерсън без злоба.