Читать «Първото семейство» онлайн - страница 215

Яма-Шита изсумтя одобрително, стана и властно махна с ръка. Всички под подиума забиха носове в пода и останаха така, докато той не напусна стаята, последван от своя антураж.

Когато Мистър Сноу се надигна, Клиъруотър вече я нямаше. Невидимите ръце, които бяха отворили стената-параван, я бяха затворили, скривайки от погледа му съседната стая. Изведнъж той изпита някакво тревожно пробождане за онова, което щеше дай се случи, но когато взе кутията, се успокои. Тя съдържаше послание; онова, което Клиъруотър би казала, ако беше свободна да говори. Беше го разбрал от казаното от нея и от интонацията на отговорите й. Прекара пръсти по боядисаната повърхност на дървото и почувства присъствието й. Беше добре, че майсторите на желязо или бяха невежи, или не вярваха в историите за мютската магия.

Младият самурай ги върна на главната палуба и ги вкара в едно крило на банята, където ги чакаха прислужничките, които ги бяха изкъпали — сега напълно облечени, — за да им помогнат да облекат собствените си дрехи. На Мистър Сноу му се стори странно, че им е разрешено да виждат лицата на жените на майсторите на желязо, но не и на мъжете. Замисли се върху определението «Синове на Ни-Исан». Тази вечер го бе чул за първи път. Означаваше ли това, че в обществото на майсторите на желязо жените се смятат за по-низши същества? Или означаваше просто, че точно тези жени са по-нискостоящи от самураите и раболепните слуги с червени ленти?

Двамата старейшини на племето не продумаха нищо, докато не слязоха на брега, после се хвърлиха на земята, притиснаха се към нея и почнаха да я целуват, заравяха пръсти в покрития с малки кръгли камъчета бряг.

Ролинг-Стоун пръв се изправи на колене и възкликна:

— Каква нощ! — Погледна след отдалечаващия се самурай. — Още не мога да повярвам колко голям е този кораб! Само като си помисля за дърветата, които са отсекли, за да го построят! И през цялото време, докато бяхме на него, той не престана да се движи. Не го ли почувствахте?

— Да — каза Мистър Сноу. — Но това не ме впечатли толкова много.

Старейшината стана и разтри гърдите и корема си.

— Ти си щастливец. Аз се чувствам болен като мръсно куче.

— Аз също — каза Мак-Трак, изправи се и изплю жлъчка. — Защо не попита Клиъруотър защо е без окраска?

Мистър Сноу вдигна ръце.

— Не знаех как да я попитам. Тъй като Яма-Шита не повдигна въпроса, реших, че е по-добре да не казвам нищо. Ако решеше, че се опитваме да го изиграем, можехме да си навлечем неприятности.

Когато тръгнаха към лагера, Ролинг-Стоун въздъхна и каза:

— Наистина не разбирам защо трябваше да раболепничим пред тези негодници.

— Особено след като те ни ограбват — добави Мак-Трак.

— Виж, Мак, преди да започнеш да се оплакваш, си спомни, че ако не бяха те, щяхме да се замерваме с камъни и да ядем бизоните като кучета. Това ли искаш?

— Но животът щеше да е много по-лек — каза Ролинг-Стоун.

— Какво те кара да мислиш, че щеше да е по-лек? — измърмори Мистър Сноу. — Човек трябва да се стреми да живее леко, но за това е необходимо умствено усилие, което е извън възможностите на нашите хора. Самият живот е най-голямата загадка. Едно дърво пораства от мъничко зрънце, което може да се носи от човката на птица. Но ако то не бъде изядено, остава ли там? Разбира се, че не. Ако пусне корени и го грее слънцето, и го полива дъждът, то събира сила и израства, докато не стане високо колкото двадесет воини! И когато стигне своя разцвет, това едно зрънце може да даде цял чувал други зрънца. В дните, когато Оукланд-Райдър е повел това племе, М’Колите са наброявали не повече от осемнадесет ръце. Погледнете ни сега! Както дървото простира клони нагоре, за да докосне слънцето, така и Плейнфолк са определени да израстат високи и силни в светлината, която е Талисман.