Читать «Първото семейство» онлайн - страница 217

Двамата му другари гледаха впечатлени.

— Защо тя не каза това? — попита Ролинг-Стоун.

— Не можеше да го каже. Скрити зад всяка страна на вратата, където не можехме да ги видим, имаше още две червени ленти с опънати лъкове и стрели, насочени към сърцето й.

Главният старейшина се намръщи.

— Но от какво се страхува? Не владее ли тя втория кръг на силата? Не можеше ли да пожелае стрелите да се отклонят? Ако тя и Кадилак са пленници, защо не призовава земните сили да ги освободят?

Мистър Сноу поглади златните образи върху кутията.

— Не можа да се реши. Кадилак стои там по собствена воля. Него вече не го интересува дали Клиъруотър ще си отиде, или ще остане. Тя остава, защото е дала обет да остане, но не е свободна. Държат я в колибата на големия господар, който иска да я направи своя лична робиня. Тя не използва силата си, защото Талисмана й забранява това. Никой от майсторите на желязо не трябва да загине от ръцете на Плейнфолк. Затова облачният воин беше върнат при нас. Той е избран от Талисмана да измъкне Кадилак и Клиъруотър от ръцете на източните хора. Много мъртвешки лица ще умрат, техните големи колиби и много от техните фабрики ще бъдат разрушени, но техният гняв и тяхното желание за отмъщение не ще паднат върху нас, а върху подземните хора.

— Умно — каза Мак-Трак. — Харесва ми. А сега какво?

— Сега ще намерим облачния воин и ще му покажем кутията. Тази средна картина отгоре прилича на дърво, но е нещо повече. Клоните и стеблото са реки. Другите линии показват посоката на хълмовете и долините, гледани от небето. Той разбира по-добре от мен какво означават тези знаци. След като ги види, те ще направляват краката му във вярната посока.

Мак-Трак кимна и попита:

— Ще му кажеш ли, че Клиъруотър е там… на кораба на Яма-Шита?

— Не. Това само ще усложни нещата. Нека го разбере сам.

Глава 19

Предположението на Стив, че може да намери път до кораба през кожуха на буталата, се оказа правилно. Предният край на буталата се спускаше през наклонена шахта с плоски стени. Там, между неподвижната греда и покрития с дъски покрив на шахтата, имаше достатъчно място да се изпълзи. Също като лопатките на огромното колело, което въртяха, двете дълги дървени греди бяха подсилени с метални ленти, болтове и втулки. Като всичко направено от майсторите на желязо, нивото на майсторлък беше много високо, но широкото използване на дърво, изглежда, показваше, че те все още не могат да произвеждат тежки изковки. Федерацията беше преодоляла проблема чрез разработка на Супер-Кон, бетон със специален състав, който имаше качествата на стоманата и можеше да се обработва със същите малки толеранси; голямото предимство беше, че всичко можеше да се прави със студени отливки, без да са необходими гигантски пещи и закаляване. И освен това не ръждясваше.

Стив запълзя напред в сянката, хвърляна от гредата. Ако на другия край имаше стражи, щеше да зависи изцяло от тяхната милост. Но щастието беше на негова страна. Долният край на буталото беше свързан с масивен цилиндър и куп клапани, които осигуряваха задвижването на колелото. Тръбите, по които се движеше парата към и от цилиндъра, се спускаха надолу, преди да се завъртят под прави ъгли, за да следват линията на пода. Бяха топли, но тъй като почти голото му тяло все още беше мокро, краткото плъзгане по тях не беше болезнено.