Читать «Първото семейство» онлайн - страница 214

При произнасянето на името му Клиъруотър се обърна и му се поклони. Взимайки пример от нея, Мистър Сноу направи същото. Ролинг-Стоун и Мак-Трак се спогледаха нервно, след това последваха примера му.

После Клиъруотър попита за племенните си сестри и за майка си.

— Името ти е на устните им и в сърцата им, но те не плачат. — Мистър Сноу спря, после добави: — Другите чакат и гледат за новина за твоето завръщане в камъка.

Видя, че очите на Клиъруотър реагираха на уговорената дума.

— И какво казва камъкът, мъдри?

Мистър Сноу подбираше грижливо думите си, като използваше паузи, за да предаде истинското значение на онова, което казва.

— Камъкът говори за живот и за смърт, за отиване и завръщане, за надежда и отчаяние, за любов и омраза. Онова, което е видял, е дошло, за да отмине, което е предсказано, скоро ще настъпи. Откровенията ще се сбъднат, мечтите ще станат действителност.

Клиъруотър направи знак с очи, че разбира посланието. После попита как племето е прекарало зимата и за новини за пролетното засаждане.

— Семената, които мислехме за отнесени от вятъра, отново поникнаха изпод земята — отговори Мистър Сноу.

— Ами разпръснатият плод?

— Нищо не е изгубено. С помощта на силно остро желязо всичко ще бъде събрано преди Жълтеенето.

В горната половина на странния съд беше останал много малко пясък. Клиъруотър се обърна надясно и с две ръце вдигна от възглавницата, на която беше коленичила, една малка лакирана кутия в черно и златно.

— Мъдри, господарят Яма-Шита ми разреши да поднеса на теб, моя учител, този подарък като знак на моето уважение и преданост. Само синовете на Ни-Исан могат да изработят такъв красив предмет. Като знам твоята любов към такива неща, аз използвах техните ненадминати умения да изработя образец, който да даде удоволствие на очите ти. Той изразява по-добре от думите ми чудесата и безкрайните богатства, които могат да бъдат намерени в Страната на изгряващото слънце. — Клиъруотър се наведе напред, докъдето можеше да стигне, без да става от възглавницата, и остави кутията на пода. След това отново се поклони на Яма-Шита.

Майсторът на желязо отговори с безапелационно махане с ръка. Един от червените взе кутията и я постави пред Мистър Сноу, който на свой ред се поклони на господаря на майсторите на желязо и каза:

— Макар че този подарък е изработен от ръцете на нашата дъщеря, ние знаем, че той идва при нас благодарение на твоята неизчерпаема щедрост. За нас е голяма чест да се радваме на твоята неизтощима доброта и ние винаги ще търсим пътища да бъдем достойни за уважението и дружбата, които ти показа към нашия народ.

Младшият самурай преведе казаното на Яма-Шита. Мистър Сноу беше сигурен, че господарят на майсторите на желязо знае мютски и го разбира идеално, но поради някаква причина — може би, за да изтъкне още повече високата си позиция — беше избрал всичко да му се предава чрез преводач.