Читать «Първото семейство» онлайн - страница 175

Като се имаше предвид, че мютите не можеха да плуват и не биха пресекли дълбоката вода, островчето бе идеално убежище. Стив се зачуди защо групата бе избрала за лагер през нощта брега, вместо да отиде направо до островчето. Единственото обяснение, което можа да измисли, беше, че са стигнали до езерото вечерта и не са искали да пътуват с лодка в тъмното. Той самият се беше адаптирал забележително лесно към условията на повърхността и може би затова беше забравил, че повечето разузнавачи изключително много се изнервят от тъмнината. И че малцина биха дръзнали да плуват в езеро — дори на дневна светлина.

Усети пръстите му да докосват назъбена подводна скала и се изправи — до кръста във вода — под надвисналите клони на едно дърво. Възлестите корени се извиваха в напуканите скали като склерозирали вени по ръката на старец. Стив прехвърли оръжието си от сала на скалата и се изкатери. Първата му работа беше да закрепи бойния нож върху прасеца на десния си крак и да препаше колана с мачетето. Остави сала да плува във водата. Нямаше да отиде далеч, а и с покритието от клони едва ли щеше да изглежда подозрителен.

Клекнал до дънера на дървото, сложил пушката на колене, Стив отпусна тялото си и отвори ума си за земята, тишината и тъмнината. След няколко минути пълна вглъбеност умът му се пропи от мисловно изображение на островчето и той беше способен да разгадае общите детайли на терена.

Изгряващата луна се присъедини към звездите, хвърли бледата си светлина върху езерото и превърна дърветата пред него в неясни силуети. Тук-там тънки лунни лъчи намираха пролука през терасовидния лабиринт от листа и създаваха вирове от светлина. Някъде напред лежеше неговата плячка. Шансът беше три към едно в тяхна полза, а и те вероятно познаваха терена, но той имаше предимството на изненадата.

Извади ножа си и го заби в земята чак до лежащата отдолу скала. Слоят беше дебел само два пръста. Недостатъчен за заравяне на противопехотни мини — и освен това островът беше твърде малък и всяка експлозия можеше да убие толкова защитници, колкото и нападатели. Не, наистина беше прекалено предпазлив/Островчето, дълго около двеста метра и широко осемдесет, нямаше нужда от защита. Езерото го правеше недостъпно — кой, освен други трекери би могъл да стигне до него?

Стив реши да изследва първо центъра му. Изпълзя към средата, където тъмнината беше почти пълна и теренът по-висок — там можеше да се скрие, докато всичко между него и брега стоеше срещу огряната от луната повърхност на езерото. Учебникът по тактика на тайно промъкване му помогна да замаскира присъствието си, но нищо друго от него не му беше от полза. Тук нямаше опънати жици за препъване, нямаше ями с подострени колове на дъното, на които да се надене; нямаше нито един от ужасите, които прошарените пионери като Логан Лошата новина описваха с кървави подробности на всеки випуск новобранци.