Читать «Първото семейство» онлайн - страница 173

Слънцето мина през западната врата, изпращайки златна топлина от небето. Облаците, които пламтяха в яркочервено и жълто, избледняха до бледомораво и виолетово, след това настъпващият мрак погълна бледата остатъчна светлина и те се превърнаха в студено пепелявосиво. Когато вечерта простря воала си над земята, планините на изток се сляха с небето. Цветовете и формите се размиха и сляха и създадоха нов свят без дълбочина. Островите — сега сенчести силуети сред море от загубило лъскавината си сребро — в един момент изглеждаха вълнуващо близки, а в следващия — недостижимо далечни.

Разузнавачите, изпратени от мечките около езерото, дойдоха да съобщят, че подземните хора не са направили опит да достигнат друга част на брега. Бяха още на острова.

Беше време да тръгне.

Повърхността на езерото беше зловещо спокойна. Но още не достатъчно спокойна. Дори сега от време на време нещо излизаше от дълбините и за момент подушваше въздуха, изпращайки концентрични кръгове върху водното огледало.

Стив вече съжаляваше за това начинание, но беше късно да се откаже. Разгневените мюти нямаше да се успокоят, докато останалите подземни жители не бъдеха убити. Щяха да чакат дни, седмици, ако е нужно, отнасяйки се към задачата с търпение и пълно себеотдаване, с които примитивният ловец преследва изплъзваща се плячка. За публичното оскърбление на Талисмана трябваше да се отмъсти. Как и защо малките противопехотни мини ги убиваха не ги интересуваше; техниките, с които можеха да бъдат открити и деактивирани, също не ги интересуваха. «Точно затова те никога няма да спечелят» — мислеше тъжно Стив. Но независимо дали това му харесваше, или не, той беше длъжен да го направи. Търговската група трябваше призори на по-следващия ден да поеме пътя си към корабите с колела. Той трябваше да приключи нещата бързо, преди Карлстром да получи погрешно съобщение и преди оцелелите да поискат спешна помощ. Ако АМЕКСИКО изпратеше подкрепление по въздуха или предприемеше спасителна операция, цялата ситуация можеше бързо да излезе извън контрол.

Имаше и друга също толкова неотложна причина да приключи създалата се каша колкото се може по-бързо и по-чисто. Стив искаше да е с племето, когато Клиъруотър и Кадилак слезеха на брега. След всичко, което бе преживял, за да стигне дотук, нямаше да позволи Клиъруотър отново да му се изплъзне.

Погребалната клада, която бе горяла буйно през целия ден, сега представляваше нащърбена квадратна плоча от червени въглени, дебела два-три фута в центъра. Топлината, която излъчваше, беше ужасна, в тъмнината скалистото дъно и склоновете на падината бяха окъпани в ярка оранжева светлина. Със съзнанието, че тримата мексиканци вероятно наблюдават — може би с бинокъл, — Стив излезе от светлия кръг, навлезе в мрака и премина половината път до езерото, съпровождан от Блу-Тъндър и трима от неговите мечки.