Читать «Първото семейство» онлайн - страница 174

Стив беше преплувал големи разстояния, но само в сигурните граници на хигиенизиран, искрящо син басейн — и с близко разположени краища. Беше сигурен, че има сила да стигне до островите, но не беше очарован от перспективата да пресече такова огромно пространство открита и може би враждебна вода.

Като предпазна мярка приготви четири спасителни торби от кожи на сърни, които зае от членове на хайката. Надутите торби трябваше да поддържат лека рамка от клони, на която той завърза заредена въздушна пушка, едно мачете и бойния си нож. Замисли се дали да не вземе тоягата си, но реши да я остави. Тя беше смъртоносно оръжие, но нямаше да има полза от нея, ако не можеше да отиде близо. Ако тримата оцелели бяха добри стрелци, можеха да го повалят от седемдесет и пет метра — и от два пъти по-голямо разстояние, ако пушките им имаха инфрачервени мерници.

Той се съблече по бельо — единствените дрехи от облеклото на трекер, които беше запазил — и облече спасителната жилетка без ръкави, която беше носил кормчията. След това се плъзна тихо във водата, като буташе сала с торбите пред себе си. За да прикрие очертанията му, го беше покрил с клонки.

Водата беше хладна, но не непоносимо студена. Той се опита да не мисли за ужасните безименни неща, които може би се криеха под повърхността. На около двеста метра от брега, когато нещо хлъзгаво се отри о корема му, започна да мисли, че решението на мютите да останат на сушата в края на краищата не е толкова глупаво.

По средата на разстоянието, след няколко ожулвания с невидимите обитатели на езерото, Стив с облекчение установи, че все още е цял. След като беше превъзмогнал паниката, предизвикана от първите нежелани контакти и неизбежните кошмарни представи за остри като игли зъби, които гризат пениса му, той продължи с нарастваща увереност, умът му бе съсредоточен върху задачата, която го очакваше, когато стъпеше на твърда земя.

Втората половин миля му се стори по-къса от първата. Облаците се разпръснаха и се видя част от осеяното със звезди небе. Островите — пет — бяха просто групи скали, в които се бяха вкопчили недоразвити дървета и храсти. Двата най-близки до Стив представляваха гигантски каменни блокове със стръмни страни и фактически нямаха никакво укритие; от другите само един беше широк повече от петдесет стъпки.

В далечното минало, дори преди наричаното от мютите Старо време, движения на подземните пластове бяха станали причина скалистото дъно на езерото да се издуе и да се издигне над сегашното ниво на водата. Хилядите години вятър и дъжд бяха загладили острите ръбове на скалите.

Стив загреба тихо към най-голямото островче. Не се виждаше никаква светлинна. Цареше мъртвешка тишина; единствените шумове идваха от собственото му дишане и плискането на водата в скалите. Стив заплува около островчето, за да намери удобно място да излезе на брега.