Читать «Първото семейство» онлайн - страница 169

— Да — промърмори Дийп-Сикс, обърна се към другите членове на отделението и почна да жестикулира и да сочи мютите, та Блу-Тъндър да си помисли, че им предава предложението да седнат и да разговарят. — Имаме надувна моторна лодка. Скрита е в скалите зад нас.

Стив погледна покрай него и видя избягалия в началото нарушител, който се показа и вдигна палци. Огледа останалата част от групата. Чорлавата руса девойка с надутия корем беше коленичила на пясъка и събираше нещата, изсипали се от скъсаната й раница. Очите им се срещнаха за момент, после тя продължи работата си. Стив имаше чувството, че я е виждал някъде.

— Къде мислиш да отидеш?

— Ей на онзи остров — отговори мустакатият. — Тези лайнари не могат да плуват, нямат лодки и не обичат водата. Няма да могат да ни пипнат.

Стив измери разстоянието до острова. Беше около миля.

— Няма да стигнете до него. Мютите са отлични стрелци. Така ще ви напълнят с желязо, че ще потънете, преди да сте изминали и петдесет метра.

Мустакатият вдигна рамене.

— По-добре, отколкото да остана тук и да ми набучат главата на кол.

— Имаме някои нещица — каза Дийп-Сикс. — Около лагера са заложени противопехотни мини…

— Мини?

— Да, преведохме те през тях. Не са кой знае какво, но ако стъпиш на някоя, от коляното надолу не остава нищо.

— По дяволите…

— И можем да пуснем и пушек от лодката.

Стив разбра какво трябва да направи и умът и стомахът му станаха леденостудени. Опита се да преглътне буцата в гърлото си.

— Добре — грубо каза той. — Желая ви успех. Най-добре да тръгвате.

Петимата нарушители зад Дийп-Сикс и мустакатия тръгнаха към скалите, където щяха да се скрият от арбалетчиците по ръба на падината. Скритата лодка заработи със силен рев. Над скалите запълзя синьо-сив пушек.

— И умната — викна Стив. — Не ме правете на решето. Имам си задача!

Дийп-Сикс замахна с твърдия приклад към главата на Стив. Колкото и да беше бърз обаче, в този случай доста закъсня. Стив вече се беше отдръпнал извън обсега му. Тоягата му блесна в дъга от светлина от отразените от наточеното като бръснач острие слънчеви лъчи и разцепи тялото на Дийп-Сикс по линия, която минаваше през пъпа с хирургическа точност. Дългата сламена коса на «мексиканеца» се развя, бледите му сини очи изскочиха от орбитите, взрени в излезлите му черва с неописуем ужас. Той се опита да ги задържи с ръце, но това беше като да се опиташ да задържиш живи змиорки в пробит чувал.

Мустакатият, който вече се беше насочил към скритата лодка, се обърна и вдигна пушката си. За част от секундата Стив видя дупките на цевите — но вече замахваше повторно. В краката му Дийп-Сикс се оплиташе в собствените си черва. Стив пристъпи напред с левия крак, завъртя тоягата нагоре и надясно и блъсна пушката в тялото на мустакатия.

Точно навреме. Тройният залп мина покрай дясното му ухо. Мустакатият дръпна главата си надясно, за да избегне удара, олюля се и изгуби равновесие. В същия миг Стив го удари с плоското на острието отляво и му счупи врата.