Читать «Първото семейство» онлайн - страница 167

Стив беше твърде далеч, за да види израженията им, но всички създаваха впечатление на абсолютно ужасени. «И кой не би се ужасил — помисли си Стив, — като се събуди и види, че шестдесет мюти са се изтърсили за закуска?» Една от жените изглеждаше бременна. Вместо панталони носеше широка пола, подобна на тези, които носеха мютските жени. Преди да бъде пленен от М’Кол Стив никога не беше виждал бременна жена. Във Федерацията майките-настойнички оставаха в Института за живот от зачеване до раждане. Процесът на оплождане и развитие на зародиша бяха тайни, до които имаше достъп само Първото семейство, но благодарение на уроците на Роз по медицина и от опита от първа ръка с мютите той знаеше какво означава силно издутият корем. Но какво правеше една бъдеща майка тук?

Стигнаха на няколко крачки от пушещата стрела и спряха. Стив бе отдясно на Блу-Тъндър; шестте мечки се подредиха в една линия зад тях. Двамата нарушители, които бяха на двадесетина метра, неочаквано забързаха към чакащите мюти с вдигнати десни ръце с отворени длани.

«Защо е тази внезапна готовност?» — зачуди се Стив и стисна по-здраво тоягата си. Нарушителите спряха на същото разстояние от стрелата като тях и огледаха мютите и, според Стив, със същата предпазлива оценка и него. Ако бяха обикновени нарушители, нямаха никакво основание да мислят, че той е нещо друго, освен мют с прави крайници.

Двамата мъже изглеждаха над двадесет и пет годишни. Бяха облечени в комбинация от кожи и останки от стандартни бойни дрехи в червено-кафяво-черно. Ако бяха «мексиканци», маскировката им беше отлична. Бяха окъсани, мършави и обветрени, очите им бяха изпълнени с отегчено примирение. Външен вид на хора, минали през седемте кръга на ада, хора, които не изпитват страх от нищо, защото знаят, че няма какво да губят.

Единият — мустакат — погледна Блу-Тъндър и попита:

— Какво мога да направя за теб, небесни братко?

Грамадният воин изпъчи гърди и скръсти ръце. Беше едър, но не толкова грозен нито толкова страховит като своя предшественик Мотор-Хед.

— Аз съм Блу-Тъндър от племето М’Кол, от родословието на Ши-Карго, най-великият измежду Плейнфолк.

Мустакатият размени поглед с другаря си, след това любезно наведе глава.

— Чувал съм за М’Кол и зная, че думите ти са истина. Говори се също, че хората ти са приятели на червенокожите.

— Ние сме приятели с онези, които ни желаят доброто, но не на непознати, които крадат месо от нашата територия. — Блу-Тъндър щракна с пръсти. Един от шестте воини пристъпи напред и захвърли до пушещата стрела отрязаната глава на бързокраката. Блу-Тъндър вдигна издайническия празен патрон.

— Можеш ли да кажеш, че това не е изхвърлено от ваше дълго желязо?

Двамата нарушители се спогледаха, после вторият — беше гладко избръснат, с дълга, жълта като царевица коса, придържана с лента от маскировъчен плат за поливане на потта, каза: