Читать «Първото семейство» онлайн - страница 168

— Говори се, че М’Кол са добри ловци и че територията им е пълна с месо. Не могат ли най-великите между Плейнфолк да разделят тези богатства с небесните си братя, които нямат нищо? Ще ни оставите ли да умрем с празни кореми, докато лешоядите ядат до насита?

Блу-Тъндър спря за момент да намери думи, очевидно объркан от този неопровержим аргумент. Накрая каза:

— М’Кол са толкова щедри, колкото и смели. Но един подарък не трябва да бъде взет, преди да е даден. Това е постъпка на койот и на дългоопашатите, които се промъкват като крадци през нощта.

Русокосият отхвърли обидата.

— Най-великият от Плейнфолк говори с езика на истината. Ние сме по-малки от койота и дългоопашатите. Ние нямаме територия, нямаме племе. Ние странстваме като облачни сенки, бездомници, които познават само срам и глад. И все пак ние дишаме, ние сме от света и искаме да сме братя с всички, които живеят под небето. Но ние не се страхуваме да умрем. И поради това имаме кураж да търсим справедливост от силния.

Блу-Тъндър направи нетърпелив жест. Мютите обичаха такива официалности, но точно тази не водеше в желаната насока. И още по-лошо — имаше опасност той да изгуби в спора.

— Вие търсите храна и справедливост. М’Колите имат сила да ви дадат и двете, но вие сте много.

Мустакатият огледа разположените по края на падината воини.

— Не толкова много, колкото сте вие.

— Тези неща трябва да се уговорят — настоя Блу-Тъндър. — Съберете хората си. Нека изпушим лулата и направим сделка. — Той бръкна в една от торбичките на кръста си, извади тънка бутилка с компресиран въздух за захранване на въздушна пушка и я предложи на жълтокосия.

— Вземи я. Ние имаме още. И също много железни камъчета.

Жълтокосият претегли бутилката на ръка. От опит всеки трекер можеше да каже по теглото приблизително колко въздух има вътре. После я подаде на колегата си.

— Половин бутилка…

— Да, бих казал, че е толкова. — Мустакатият погледна Блу-Тъндър. — Какво искаш в замяна?

Големият мют се усмихна и разпери ръце.

— Защо не седнем да поговорим за това?

Нарушителите го разбраха.

— Ще доведем и другите — каза русокосият.

Блу-Тъндър хвана Стив за ръката и го бутна напред.

— Иди с тях.

Двамата нарушители тръгнаха към езерото, следвани отблизо от Стив. Когато минаха около пет метра, той засвири тихо началните мотиви на мелодията, която бе научил в Рио Лобо: «На юг на границата… надолу към Мексико…»

Нарушителите трепнаха. После русокосият махна успокоително на другарите си на брега и без да се обръща към Стив, изсъска приглушено:

— Внимавай да не се спънеш, амиго…

Стигнаха до другите петима и Стив и русокосият бързо размениха тайния сигнал, с който «мексиканците» се разпознаваха.

— Дийп-Сикс — каза русокосият. Това беше кодовото име на ръководителя на поддържащото отделение, с когото Стив редовно имаше връзка по радиото.

— Ханг-Файър — каза Стив.

Дийп-Сикс пак изсъска:

— Какво правиш с тази банда, по дяволите?

— Нямам време за обяснение. Но ако не тръгнете бързо, ще свършите с глави в реката… или на кол. Има ли как да се измъкнете?