Читать «Първото семейство» онлайн - страница 162

Стив подбра внимателно думите си. Беше деветдесет и девет процента сигурен, че Блу-Тъндър не знае какво държи, но не можеше да е сигурен.

— Това нещо е изработено от онези с висок занаят. Само по себе си не е нищо, но когато е свързано към друг апарат, изпраща думи, които летят по въздуха… както летят птиците над планините, до места, които не можем да видим.

Блу-Тъндър огледа внимателно жицата, после я нави внимателно на малката бобина.

— Така… сега онези, които говорят, и онези, които слушат, са тук. — Мютският воин стана. — И са тъпкали нашата земя… — Той подаде жицата на Стив. — Предай ми мислите си, облачни воине. Говорят ли те на нас?

Стив неочаквано беше обхванат от някакво предчувствие, че нещата ще тръгнат ужасно погрешно. Той вдигна рамене.

— Ако това те безпокои, да отидем да ги намерим и да ги попитаме.

Чу се пронизителен писък като на птица — сигнал, който мютите използваха да общуват по време на лов. Стив си спомни първия път, когато го беше чул — когато го преследваха през гората, след като беше открил Клиъруотър.

Бяха намерили още следи. Последният в колоната беше влачил клон зад себе си, но не достатъчно внимателно. Блу-Тъндър направи знак на Стив да остане на място, след това сложи ръце на устата си и нададе пронизителен лай на койот. Ехото се понесе между заобикалящите ги хълмове и мечките затичаха на юг.

Дилемата на Стив нарасна. Жичната антена беше доказателство, че групата, която преследват, не са червенокожите, които Блу-Тъндър се надяваше да намерят. Мютите бяха по следите на МХ групата, която беше изпратена да помогне на Стив и действаше като канал за неговите рапорти до Карлстром. Тяхното пленяване можеше да провали цялата операция и да съсипе плановете му. Но нямаше начин да отклони мечките М’Кол от следата. Ловуването беше в кръвта им. Той си помисли за последното предаване. Беше съобщил датата, на която племето трябваше да срещне корабите с колела. Ако набелязаната жертва беше поддържащата група, те сигурно бяха решили, че М’Колите и техните съседи ще са заети с подготовката за голямото събитие и като резултат от това няма да са внимателни. Лош ход.

Можеше да направи само едно нещо, за да попречи на преследването. Можеше да се опита да забави темпа, като се престори на уморен. Но това можеше да изглежда подозрително. Той беше тичал много повече, без да изпитва никакво затруднение, и на два пъти Блу-Тъндър беше с него. Алтернативата беше да намери някакъв начин да предупреди трекерите, нарушителите или които бяха, че са преследвани. Но как? Нямаше пушка, която случайно да гръмне. Имаше само тояга и… нож. Разбира се! Какъв глупак! Беше започнал да забравя като мютите! Единственото, което трябваше да направи, беше да предаде съобщение, за да предупреди поддържащото отделение, че може би ги преследва мютска хайка. Почувства се много по-добре. Да… това беше. Съвсем просто. Но не можеше да го направи, докато го гледат. Трябваше да опита да се откачи от Блу-Тъндър или да чака да се стъмни.

До падането на нощта Стив не успя да се отдели от хайката въпреки че беше изостанал, оплаквайки се от неочаквани силни бодежи, а след това и от изкълчен глезен. Блу-Тъндър намали темпото, докато той не се почувства по-добре, след това, когато падна, нареди на две двойки воини да го носят поред. Като разбра, че хитростите му са се провалили, Стив изведнъж се оправи и тръгна без чужда помощ.