Читать «Първото семейство» онлайн - страница 161

Четири дни преди ренегатите да тръгнат за среща с корабите с колела Стив се присъедини към хайка от шестдесет мечки в един разширен патрул в южната част на територията на М’Кол. На втория ден един от фланговите трекери намери разсечен труп на бързонога. Главата, гръдният кош и вътрешностите бяха заровени, но твърде плитко и не бяха покрити с камъни, така че койотите ги бяха изровили. Мютите не заравяха труповете на животни, убити по време на ловни обиколки — изкормваха ги и ги отнасяха в селището на колове. Това, че бързоногата беше скрита по такъв начин, беше сигурен знак, че са я убили нарушители.

След внимателното претърсване на местността бяха открити и други следи. Широк настъпен лист носеше издайническа следа на засъхнала кръв и отпечатък от подметка на ботуш на трекер, оставен от някой, помогнал да заколят сърната. В купчина камъни под една надвиснала скала бе пален огън. Пепелта беше грижливо разпръсната и мястото очистено от следи, но в пукнатината на скалата бяха останали следи от пресни сажди, а мютите с острото си обоняние откриха и пръснатите надалече главни. Огънят бе пален преди един ден.

Като наблюдаваше как мечките обикалят да търсят следи и вълнението, с което оценяваха всяка, Стив реши, че те изпитват много по-голямо удоволствие от процеса на проследяване, отколкото от следващото го откриване и убиване на жертвата. Блу-Тъндър, водачът на хайката, показа на Стив дупката, от която бяха извадили черепа на бързокраката.

— Твоите хора.

Стив се намръщи.

— Толкова далеч на север? — Ешелоните обикновено идваха от депото във форт Уърт в началото на април, но първият месец минаваше в снабдяване на попътните станции. Беше много рано да се появят, а и освен това Карлстром беше казал, че трекерите ще бъдат насочени другаде.

Блу-Тъндър поклати глава.

— Не подземни хора. Червенокожи.

Мютското име за ренегати — които наричаха себе си нарушители. Федерацията ги смяташе за престъпници, те виждаха себе си в по-героична светлина — бунтари, победили системата. Мютите не правеха никаква разлика — червенокожите бяха просто друга от многото форми на живот, населяващи земята.

— Ще ги преследвате ли?

— Разбира се. Мъртвешките лица правят добра търговия с нас.

— Мъртвешките лица?

— Майсторите на желязо. Те вземат нашите племенни братя и сестри и ни дават остро желязо. Но един червенокож струва колкото двадесет от Плейнфолк. По-добре да търгуваме с тях, отколкото да изпращаме наши хора надолу по реката.

— Какво става с тях? — попита Стив.

— Корабите с колела ги откарват.

— Знам това. Искам да кажа, когато стигнат до огнените ями на Бет-Лем.

Блу-Тъндър вдигна рамене.

— Никой никога не е говорил за това.

Един от хайката дойде при тях и сложи нещо в ръката на Блу-Тъндър. Той го погледна, след това го хвана и го опъна. Беше тънка като косъм метална нишка, жична антена, подобна на онази в ножа на Стив — само че тази беше развита от макарата.

— Това също е направено от подземни хора. Какво ще кажеш за него?