Читать «Първото семейство» онлайн - страница 160

— Вярвай ми.

Джоди стисна устни.

— Не съм сигурна, че искам да ти вярвам.

— Не бъди такъв задник. Ние сме от една и съща команда…

— Бяхме. Точно сега не съм сигурна в това.

Стив остави забележката й без внимание.

— И двамата сме от «Биг-Блу», Джоди. Ние сме от един и същи вид.

— Като те гледам, не бих допуснала. Май си загубил и малкото си ум.

— Чуй ме! Всичко, което се опитвам да ти кажа, е: «Не съди по външни неща». Аз съм ти длъжник. Ти ми спаси живота. И като резултат от това попадна в тази каша. Възнамерявам да направя всичко възможно, за да те извадя от нея цяла.

Джоди го погледна с тъжно примирение и поклати глава.

— Няма начин, Брикман. След като тези тъпаци ни продадат, край. Терминада.

— Ти не знаеш какво ще стане. Никой от нас не го знае. Може би ще мога да постигна някакво споразумение. Намери някакъв начин да не се качваш на кораба.

— И после какво? Да остана тук с тези лайнари? — Тя се засмя иронично. — Ако наистина искаш да ми направиш услуга, ела някоя нощ, отвържи ме, дай ми един нож и ми покажи накъде да бягам.

— Не мога да направя това. И не се опитвай да го направиш. Пеша и сама нямаш шанс.

— Тогава ме убий. — Очите й срещнаха неговите. — Наистина го искам.

— Знам — каза Стив. — Но и това не мога да направя.

Джоди се озъби.

— Ти си се измъкнал от «Биг-Блу», когато не са гледали. Нямаш кураж за трекер и не си достатъчно подъл, за да си мют!

— Слушай…

— Откажи се, Брикман! Ти си боклук!

Груби думи. Стив преглътна отговора си и стана. Изпитваше съжаление. Докато се отдалечаваше, се чудеше какво би казала Джоди, ако можеше дай разкаже за връзката си с АМЕКСИКО, за начина, по който бе използвана Роз за упражняване на натиск върху него, или за чувствата си към Клиъруотър. Беше безполезно да размишлява каква би могла да е реакцията й. Не можеше да каже нищо на никого. Трябваше да мълчи, да приема всичко без оплакване. При дадените обстоятелства реакцията на Джоди беше напълно разбираема, но го дразнеше. Въпреки това той имаше намерение, ако може, да я спаси от майсторите на желязо.

С настъпването на май започна подготовката на племето за пътуване за среща с майсторите на желязо. Дългите ножове на воините бяха наточени и из лъскани, докато не заблестяха като огледала; арбалетите бяха почистени и смазани, дървените приклади — изтъркани, докато не светнаха. Кожените доспехи и шлемовете бяха почистени, счупените камъни и кости бяха подменени, бяха сложени нови пера и други трофеи, свидетелстващи за мъжеството на воините в битките. Коловете, маркиращи територията, бяха освежени и украсени с церемониални мотиви.

Пленените ренегати също фигурираха в тези приготовления. Те бяха отведени един по един до потока край селището и им беше наредено да се съблекат и да се измият. Парцаливите им дрехи и бельо бяха изпрани и закърпени, дори им дадоха допълнителна храна и всеки ден ги подготвяха и ги караха да правят упражнения — като добитък, готвен за изложба.

Ловните излети и патрулирането продължаваха и Стив — който след кратката среща с Джоди беше избягвал всякакъв контакт с пленените нарушители — винаги, когато му се разрешаваше, участваше в хайки.