Читать «Първото семейство» онлайн - страница 148

— Дандания? Какво значи това?

— Нищо. — Мистър Сноу го предаде на Кид-Креол и Доктор-Хук. — Те ще ти кажат какво да правиш.

— Чакай малко! Какво трябва да кажа? — прошепна Стив.

— Нищо! Аз ще говоря. Просто се погрижи да не паднеш в огъня и да развалиш всичко!

Старейшините на племето бяха наклякали в полукръг около големия огън. Цялото село, с изключение на часовите беше наредено зад тях. Ролинг-Стоун, якият първи старейшина, който беше оцелял още една Бяла смърт, седеше в средата на предния ред; по двата фланга бяха струпани барабанисти и свирачи на духови инструменти и на пръчки. Всички слушаха запленени Мистър Сноу, който крачеше пред първата редица, спираше от време на време, после протягаше ръце към небето.

Кид-Креол и Доктор-Хук се появиха изпод дърветата, притиснали плътно между себе си Стив, и спряха точно зад издигащия се кръг оранжева светлина — широкоплещестите им тела прикриваха облечения с мантия Стив от погледа на седналите от другата страна на пламъците. Вихрушки от искри се виеха в звездното небе. Топлината беше страхотна. Стив си спомни ужасната смърт на Гуд-Иър и изведнъж се разтревожи. Ако двамата мюти сбъркаха нещо? Опита се да се съсредоточи върху думите на Мистър Сноу, но барабаните и също толкова шумните реакции на племето заглушаваха гласа му.

— Хей-ЯАА!! Хей-ЯАА!! — ревяха мютите и размахваха юмруци във въздуха.

Мистър Сноу притисна длани, след това насочи ръце към огъня в жест на смирена молитва. Стив видя как нещо от ръката му падна в пламъците. Чу се глухо «ууп!». За момент в средата на огъня блесна ослепителна бяла светлина, бързо погълната от бели облаци плътен бял пушек. Напълно скрити от публиката, Кид-Креол и Доктор-Хук отидоха по-близко до огъня и подадоха ръце на Стив.

«Давай, Брикман. Няма да стане по-лошо…»

Стив стъпи на ръцете им, подпря се на главите им и с едно бързо движение те го вдигнаха на нивото на раменете си, после изправиха ръце като добре смазани бутала. Стив погледна надолу и видя как оранжевите огнени езици се издигат към него през виещите се облаци пушек. Топлината го блъсна, изсуши гърлото и дробовете му. За миг Стив се поколеба, но в следващия се овладя, изпъна тяло, преметна се презглава, разпери ръце настрана, разстилайки тъмната мантия като крила на гигантска хищна птица, която се насочва надолу към земята, и стъпи на крака до Мистър Сноу.

Старият летописец го стисна за китката, вдигна ръката му като боксов съдия от едно време и промърмори:

— Браво… — После се обърна към гледащата с широко отворени очи публика и извика: — Видяхте как моите думи изразяват волята на Тройнонадарения! Най-напред Талисмана ни дава голяма победа, а сега ни връща облачния воин, изпратен ни от небето, извади го от земята да ни го върне, за да изпълни великото дело в негово име.

Племето скочи на крака и зарева одобрително; барабаните гърмяха; земята потрепери. ХЕЙ-яя! Хей-яя, хей-яя, ХЕЙ-ЯЯЯЯЯ!

Стив беше обзет от лошо предчувствие.