Читать «Първото семейство» онлайн - страница 147

Беше се върнал у дома.

Дом. Стив знаеше тази дума от видеоречника на Федерацията, но сега неочаквано разбра, че за него тя има някакво специално значение. И отново чу гласове. Като гласовете, които беше чул, когато за първи път видя повърхността на земята. Магическото събуждане, което беше споделил с Роз.

Музиката ли, или познатите миризми на билки и изсушени плодове, провесени на китки по стените на колибата, бяха предизвикали тази реакция? Или беше цялостна реакция на повърхността на земята? Той в края на краищата влизаше в третата си седмица на…

Свобода.

Федерацията, Първото семейство, Карлстром и неговите тайни военни игри изглеждаха далечни и странно чужди. Сякаш някаква врата в гънките на мозъка му се беше отключила и се откриваха нови възможности, нови далечни дълбини в съзнанието му. Можеше да започне нов етап в пътуването към по-дълбокото познание и разбиране. Щеше да го направи, но с нежелание, защото отвъд тези нови хоризонти лежаха скрити тайни за неговата истинска природа, за която ламтеше и от която се страхуваше. Мистър Сноу беше свързал търсенето на истината с изкачване на планина. Но онова, което беше изпуснал да каже, беше, че ако е непредпазлив или подведен, човек може да се спъне по пътя към върха и да падне в пропастта.

Падна мрак; празненството продължаваше. Стив сипа масло в огнения камък да освети вътрешността на колибата, после повдигна завесата на вратата и видя, че на края на селището е запален голям огън.

Малко по-късно Мистър Сноу подаде глава в колибата и му направи знак с ръка.

— Добре, да свършваме с това.

Кид-Креол и Доктор-Хук чакаха отвън. По знак на Мистър Сноу те метнаха една дълга мантия с качулка на раменете на Стив, след това се отдалечиха. Мантията беше направена от съшити малки кожи, боядисани в различни тъмни цветове. И миришеше. Но това беше нещо, с което Стив отново бързо беше свикнал.

— Защо правим това? — попита той.

Мистър Сноу дръпна качулката напред, така че лицето на Стив напълно се засенчи.

— Ще бъдеш възкресен. Освен Кадилак и Клиъруотър никой не знае, че си избягал. Всички мислят, че си загинал при свличането на почвата.

— Заедно с Мотор-Хед…

— И с двамата му приятели. Да. Телата им бяха извадени, разбира се.

— А «Блу-Бърд»?

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Планерът е бил заровен заедно с теб.

— Ами другите приятели на Мотор-Хед… онези, които ме мразеха?

Мистър Сноу се засмя сухо.

— Остави това на мен. Ти си вече история, Брикман. Всички са забравили какво се е случило миналата година. Като техен летописец задачата ми е да им го припомня.

— Което означава също, че можеш да избереш какво да си спомнят…

Мистър Сноу отговори с дяволита усмивка:

— Точно така. Това е голяма отговорност. — Той потупа Стив по рамото. — Хайде, да тръгваме. — И когато тръгнаха към чакащите воини, добави: — О, между впрочем… можеш ли да направиш едно салто?

Стив се поколеба.

— Отдавна не съм правил, но мисля, че мога… ако стане нужда. Защо?

— Всички са под влияние на наркотик. Ако предизвикам сензация, ще мога лесно да те впиша в картината. Но ми трябва твоята помощ, за да създадем малко силни усещания. Малко дандания.