Читать «Първото семейство» онлайн - страница 142

Стив не каза нищо.

Мистър Сноу вдигна ръце нагоре.

— Виж, ние знаем, че там има още четирима. Никой няма да им направи нищо, затова моля… нека избегнем неприятностите.

Стив не помръдна.

Мистър Сноу се обърна към Кид-Креол.

— Натрупай храсти пред входа. Ще се опитаме да ги изкараме с пушек.

Не мина много време преди другите да излязат.

Глава 13

Желанието на Джоди да спаси Стив бе станало причина да ги хванат, но те не бяха сами в нещастието си. Племето беше разпростряло мрежата си нашироко. Докато вървяха на северозапад, други групи мечки и вълчици М’Кол се присъединиха към тях, всяка със собствена плячка ренегати. Общият брой, включително Стив, беше тридесет и трима. Малоун и най-близките му помощници очевидно бяха избегнали залавянето, но от разговорите, които можа да дочуе, Стив остана с впечатлението, че Малоун е изгубил една трета от хората си.

От начина, по който стъпваха воините М’Кол — важно, — Стив разбра, че са доволни от големия брой заловени пленници. Предположи, че дължи живота си — отново — на Мистър Сноу, но не можеше да разбере защо бяха запазени живи ренегатите. Изненада го също, че никой и от двете страни не беше убит по време на преследването.

За да не избягат, ренегатите бяха разделени по двойки и завързани един до друг за китките и гърлата към дълга фиданка, поставена върху раменете им. Само Стив, по нареждане на Мистър Сноу, не беше вързан. Това специално отношение не помогна да се повиши популярността му между другите пленници. Повечето от тях, следвайки първоначалната реакция на Малоун, все още изпитваха подозрение към него и сега, като видяха, че е в приятелски отношения с техните похитители, отговаряха на неговите опити за контакт враждебно, наричаха го «изрод» и «урод с израстъци по главата» — най-обидните епитети в речника на пионерите, запазени за онези, които общуват с мюти.

Следвайки примера на Мистър Сноу, воините мюти се отнасяха към него с учтива сдържаност. Стив видя между мечките и вълчиците много познати лица, но те с нищо не показваха, че го познават. За тях той беше просто един от ренегатите. Което беше добре за Стив. Той разглеждаше кратката си среща с Малоун като изключително неприятна грешка в плана си, но пленяването му заедно с Джоди и тримата й другари му осигури нова защитна история, по-добра дори от онази, с която беше започнал. Загадъчното същество, известно като Талисмана, отново го беше спасило. Каквато и съдба да очакваше изкаляните ренегати, Стив Рузвелт Брикман щеше да бъде добре. Мистър Сноу не беше казал много и с толкова много думи, но с кимване и намигване беше дал на Стив да разбере, че предишните им отношения още са в сила.

Сякаш за да го потвърди, старият летописец му позволи да си вземе ботушите от раницата на Джоди и дори му даде бойния нож на Нейлър, който беше намерен между вещите на Келсо при разпределяне на трофеите. Келсо изгуби също ценната си жълта командирска фуражка — взе я една вълчица. Медицинската шапка, от друга страна, все още носеше своята. Поради някаква причина мютите, изглежда, не обичаха зеления цвят.