Читать «Първото семейство» онлайн - страница 140

— Звучи като предложение, което не мога да откажа — каза Стив. Приличното на менгеме ръкостискане му даде да разбере колко силен е ренегатът.

— Неблагодарно копеле, нали? — каза Келсо на Джоди. — Ние рискуваме главите си да може да се присъедини към най-добрата банда нарушители от тази страна на Скалистите планини, а той се държи като човек, на когото са предложили чиния с лайна.

— Дай му шанс, Келсо. Трябва му време да се съгласи. — Джоди се обърна към Стив. — Малоун обеща да ти разреши да се присъединиш към нас, при условие че се съглася да дойда и да те взема — обясни тя. — Келсо и още двама предложиха да дойдат с мен, в случай че имам нужда от помощ.

— Най-лошото решение, което съм вземал — намръщи се Келсо.

— Защо? — попита Стив.

— Защото сме затънали до гуша в проблеми, приятелче! Не чу ли? Преследва ни голям отряд мюти!

Преди Стив да може да отговори завесата на входа за трети път се отмести. Келсо и Джоди се обърнаха да защитават стълбите, но бързо свалиха пушките си, когато двама ренегати скочиха по стъпалата. По-младият изглеждаше само няколко години по-стар от Стив, другият имаше обветрено лице, оградено от къса брада, и носеше зелена командирска фуражка с червен кръст отпред. Белият кръг около кръста беше потъмнял от кал.

Джоди представи най-напред по-стария ренегат.

— Това е Медицинската шапка, а този е Джанковски — Джинкс за кратко. Стив Брикман.

Двамата ренегати отговориха с кимане.

— Как е положението? — попита Келсо.

— Не е добро — отговори Медицинската шапка и спря да си поеме дъх. — Идват й от двете страни на долината.

— Видяха ли те да влизаш тук?

— Не мога да кажа — отговори задъхан Джинкс. — Най-близкият, когото видях, беше до реката.

— Е, няма да им отнеме много време да дойдат — изсумтя Келсо и се обърна към Стив. — Това е твоят район. Имаш ли някакви умни идеи?

— Винаги можем да използваме задния изход. — Стив свали капака на убежището.

Келсо приклекна, надзърна вътре и тихо подсвирна.

— Докъде стига този тунел?

— На около осемдесет метра по билото. Излиза между куп камъни и гъсти храсти. Другият му край е покрит с каменна плоча и един дънер. Трябва само да се повдигне.

Келсо погледна другите.

— Какво ще кажете?

Медицинската шапка се обърна към Стив.

— Ти използвал ли си го?

— Не, но проверих изхода. Когато ви чух, реших да вляза вътре… само че нямах време.

Медицинската шапка погледна Келсо, после каза:

— Да го проверим.

— Добре. След теб, Брикман.

— Трябва ми факла.

Медицинската шапка му даде една факла, а Келсо извади кълбо връв, подаде го на Джоди и каза:

— Върви с него и дръж връвта. Аз ще я размотавам. Когато стигнеш, дръпни два пъти. Ще ти отговоря с едно дърпане. След това, ако пътят е чист, дръпни още три пъти и завържи факлата, така че да можем да я изтеглим. Мюти не мюти, няма да вляза в тая дупка без светлина.