Читать «Първото семейство» онлайн - страница 143

По време на дългото пътуване към селището на М’Колите на Стив беше възложена задачата да се грижи за заловените ренегати. Разпределянето на вода, плоски питки и сушено месо не беше проблем, но някои от ренегатите бяха ранени и се нуждаеха от специално внимание. Стив помоли Мистър Сноу и той освободи Джоди и Медицинската шапка да му помагат в грижите за другите.

Въпреки че получаваше вода и храна Келсо гледаше Стив с нескрито възмущение и на няколко пъти ясно даде да се разбере, че смята залавянето си изцяло за грешка на Стив, за което, ако някога му се удаде случай, Стив ще му плати скъпо.

По време на една кратка почивка, докато пиеше вода от шише, подадено му от Стив, Келсо видя вълчицата, която носеше шапката му, изгледа я с нескрита омраза и изръмжа:

— Шибана курва!

— По-кротко де! — каза Стив. — Какво искаш да направиш? Да те убият ли?

— Де да имаме този шанс — озъби се ренегатът, вързан заедно с Келсо. — Ако го бяха направили, сега нямаше да седим тук.

— Вярно — каза Келсо, повиши глас и кимна към намиращата се наблизо група мечки: — Погледнете ги! Виждали ли сте някога по-миризливи лайнари?!

— Кристо! — изсъска Стив. — Какво ти става?!

Келсо го погледна и се засмя.

— Не се тревожи, лайнарче. Приятелите ти могат да ни попребият, но няма да влезем в месарския бизнес.

— Имаш предвид, понеже не ме убиха, когато ме свалиха миналата година? Слушай… това са хората, които едва не унищожиха «Дамата».

— Сега е различно — каза другият ренегат.

— Няма да ни убият, защото сме ценни. — Келсо видя озадачения поглед на Стив. — О, забравих. Ти си новак. Април и май са сезон за лов на ренегати. Затова отиваме на запад. Малоун искаше да се махнем преди започването на сезона. Не очаквахме тези глупаци да тръгнат толкова рано.

— Не разбирам — каза Стив. — Мислех, че вие и мютите не воювате.

— Така е. Обикновено не ни закачат. Но не и когато идват корабите с колела.

— Корабите с колела? — Интересът на Стив нарасна. — О, да, чух за тях миналата година. Нещо свързано с майсторите на желязо… които и да са те. Единственото, което знам, е, че мютите разменят с тях храна, кожи и разни други неща срещу арбалети. Наричат ги «дълго остро желязо».

Келсо кимна.

— Разменят и нас.

— С майсторите на желязо? За какво?

Келсо избухна.

— Не знам за какво. Те са твои приятели — питай ги ти. Предател…

Стив не обърна внимание на обидата, а възкликна:

— Кълъмбъс! Огнените ями на Бет-Лем…

Беше ред на Келсо да го погледне озадачено.

— Така мютите наричат мястото, от което идват майсторите на желязо.

— Страхотно. Звучи чудесно. Нямам търпение да отида там.

— Слушай — каза Стив. — Знам, че не ми вярвате, но ако има начин, ще ви помогна.

— Можеш да ми помогнеш още сега — каза другият ренегат. — Свали ми ципа на панталоните. Мехурът ми ще се пръсне.

Беше единият от двамата ренегати, които бяха вързали Стив за кола. Той се изправи и каза:

— Ти ме върза за два дни. Обади ми се вдругиден.

Медицинската шапка беше способен доктор, който като много от хванатите ренегати, беше останал на повърхността по време на една операция на пионерите. В неговия случай това беше преди три години, по време на последните прочиствания с огън, които кулминираха в «омиротворяване» на щата Оклахома — една от новите територии.