Читать «Първото семейство» онлайн - страница 132

— Нито дума, или…

Джоди прехапа устна и отстъпи.

Двама ренегати отсякоха един дебел кол с брадвите си, подостриха го и го забиха здраво в земята. Стив ги наблюдаваше със свито сърце. Ако беше напуснал скривалището един ден по-рано, може би щеше да избегне срещата с бандата главорези на Малоун. От друга страна, нямаше да срещне Джоди Казан. Беше очевидно, че тя е доведена до състояние на сляпо подчинение, но независимо от това се осмеляваше да противоречи и може би щеше да му окаже някаква помощ — при условие че той издържаше на следващия номер на бандата.

Очевидно с приказките си не си беше подобрил положението. Откакто беше излетял от площадката на Линдберг и беше излязъл на повърхността, му беше все по-трудно да държи езика зад зъбите си. Беше разчитал на късмета си дори при срещата с Генералния президент. Е, сега късметът най-после му бе изневерил. Карлстром го беше предупредил, че ренегатските групи са станали извънредно предпазливи при приемане на скитащи разузнавачи. И наистина имаха достатъчно основания за това. Като всички завършили в Рио Лобо, Стив беше подготвен за такава среща. Познаваше района като петте си пръста, а двата трупа бяха свидетелство, че всяка дума от историята му е вярна. Дори радиото беше част от грижливо репетирания сценарий.

Срещата с Джоди Казан беше неочакван добър шанс. Нейната дума трябваше да е достатъчна да премахне всякакви съмнения в достоверността на историята му. Но поради някаква причина нейните другари, изглежда, не искаха дай повярват. Подозренията на Малоун граничеха с параноя. Единственият начин да го задоволи беше да признае обвинението му за вярно. Лош ход. При нескритата омраза на Малоун към Федерацията това би било най-фаталното признание. Стив просто трябваше да остане твърд и да понесе всички мръсотии, които щеше да му сервира Малоун.

Забиха кола здраво, като оставиха четири стъпки да стърчат във въздуха, замъкнаха Стив при него и го натиснаха да коленичи с гръб към кола и с крака от двете му страни. След това го вързаха здраво с въжета, които минаваха през кръста, гърдите и шията. Стив се зачуди защо оставят ръцете му свободни, но скоро пълният ужас на онова, което го очакваше, стана ясен. Домъкнаха трупа на онзи на-ко, когото беше застрелял и заровил, и го сложиха на колене с лице към Стив. Двама ренегати издърпаха ръцете му около трупа и завързаха здраво китките му една за друга.

Стив отдръпна главата си от калното сиво лице на мъртвия и се опита да не гледа в зейналите очни орбити.

— Хей, момчета — изграчи той през подутите си устни. — Какво правите? Развържете ме.

Жълтата фуражка се наведе над него.

— Виж, приятелю, ако искаш да си направиш една услуга, кажи на шефа онова, което иска да чуе.

— Вече ви казах! Тук съм, откакто ме свалиха над Уайоминг! Тайсън и този човек бяха агенти!

— Може и да си прав — съгласи се Жълтата фуражка.

— Тогава защо правите това с мен?

— Просто се опитваме да научим истината. Ти твърдиш, че си застрелял този човек…