Читать «Първото семейство» онлайн - страница 131

Докато го нямаше, Джоди събра малко съчки, отиде при Стив и каза:

— Не прави глупости. Просто изпълнявай каквото ти се нареди. Всичко е проверка.

— И с теб ли се държаха така?

— Не, но… при мен нещата бяха малко по-различни. Аз не бях в състояние да споря.

— Добре, добре — промърмори Стив. — Значи той е шефът. Иска да покаже, че е печен. Разбрах. Но ти нали му обясни? Защо ми създава такива трудности?

— Не знам. Може да е заради радиоапарата.

— Не е мой, Джоди. Кълна се. Знаеш, че на ешелоните нямаше такива неща.

— Вярно. Но откакто съм с тези хора, разбрах, че има много неща, за които не съм знаела.

— Например?

Джоди погледна през рамо, видя Малоун и Жълтата фуражка да идват към тях и понечи да се изправи.

— По-късно…

Стив я хвана за китката.

— Джоди… кажи една добра дума за мен, а?

— Разбира се… — Тя издърпа ръката си и побърза да се отдалечи.

Малоун и Жълтата фуражка дойдоха и загледаха как Стив нанизва вълчето на тояга и го провесва над огъня — техника, която беше научил от мютите. Той се изправи и попита водача на ренегатите:

— Доволен ли си?

Малоун отговори със светкавичен удар с лявата ръка в слънчевия му сплит. Докато Стив падаше, Малоун му нанесе също толкова силен десен в челюстта, който го повали по гръб. Зашеметен и с кървяща уста, Стив се опита да се изправи на колене. Малоун го изчака да се вдигне от земята и след това го изрита в слабините. Стив рухна.

Малоун застана над него.

— Нека ти дам един приятелски съвет, Брикман. Не обичам умниците. Компрендо?

Стив стисна зъби в усилие да спре болката, която заливаше тялото му, и кимна мълчаливо.

Малоун се обърна към останалите.

— Вдигнете го. Не ща боклук, докато ям.

Двама души изправиха Стив и го хванаха под мишниците, тъй като се клатушкаше. Малоун пристъпи към него и изсъска в лицето му:

— Ще ти кажа и нещо друго. Не вярвам нито дума от това, което каза. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че си агент. Шибан доносник, изпратен тук от Семейството да подмами нас, нарушителите.

— Ако мислиш така, значи не си с всичкия си — каза Стив. Едва движеше долната си челюст. — Бил си тук толкова дълго, че си се побъркал.

Малоун кимна спокойно, отстъпи назад и нанесе един ляв кос удар, с който едва не откъсна главата на Стив. После каза приветливо:

— Много говориш.

Стив опита да го заплюе, но успя само да проточи кръв и слюнка по брадичката си.

— Слушай — изломоти той. — Ако ще ме убиваш, давай и да свършваме. Какво значение има? След като съм бил тук девет месеца, с мен вече е свършено.

— Вярно — отговори Малоун. — Но ние не хабим патрони за доносници. — Той се обърна към Жълтата фуражка. — На кола.

— О, не! — извика Джоди и посегна да хване ръката на Малоун. — Чуй ме…

Малоун я отблъсна и вдигна заканително пръст.

— Затвори си устата и стой настрана!

— Малоун, моля те! — възкликна Джоди. — Познавам този човек. Той не е доносник, уверявам те! Живота си залагам!

Няколко от помощниците на Малоун вдигнаха ударниците на оръжията си и ги насочиха към Джоди. Малоун извади въздушния си пистолет и с бавно, демонстративно движение протегна ръка и опря дулото в челото на Джоди.