Читать «Първото семейство» онлайн - страница 130

— Номерът е да оцелееш. Това научих, докато бях при М’Колите.

— И накъде беше тръгнал? При твоите приятели мютите?

Стив поклати глава.

— Не. И нека изясним едно нещо. Тези идиоти не са ми приятели.

Малоун кимна.

— Откъде взе коженото палто?

— От същото място, откъдето взех кожите за спане. От Тайсън. Всичко, което притежавам — и тази пушка, и това, в което съм облечен — е от него.

— А вълчето?

— Баз… е, трябваше ми някой, на когото да говоря.

Малоун го удостои с поредната крива усмивка.

— Възхищавам ти се, Брикман. Малцина биха могли да оцелеят сами като теб. И да опитомяват животни. Бързо се приспособяваш.

— Винаги съм го правил.

— Да бе… — Малоун извика Баз. Вълчето тръгна полекичка напред, размахвайки игриво опашка. Малоун извади от торбата с храна, завързана за кръста му, сушено месо, отряза едно парче и го вдигна, така че Баз да трябва да подскочи. — Тайсън научи ли те да ловиш гризлата?

— Да — отговори Стив.

Гласът на Малоун неочаквано стана суров.

— Дръжте го!

Двама ренегати сграбчиха Стив и извиха ръцете му. Малоун хвана вълчето за врата, обърна го към Стив и извади въздушния си пистолет.

— Не! — извика Стив. Но беше много късно. Докато викът излизаше от устата му, Малоун допря дулото до главата на вълчето и натисна спусъка.

— Дайте му го. — И хвърли безжизненото тяло на Баз на Стив. — Одери го.

Стиснал мъртвото вълче до гърдите си, Стив трепереше от гняв.

— Мръсник!…

— Не се пали, Брикман. И без героични жестове. И без тях си загазил.

Стив извади бойния нож на Нейлър, хвърли убийствен поглед на Малоун и се залови за работа. Острият като бръснач нож беше специално изтрит да изглежда, сякаш е заточван на обикновен камък. Той одра Баз с разумно съчетание от умение и недодяланост. Инструкторът му в Рио Лобо беше прекарал часове, обучавайки го как да действа естествено, и не го остави на мира, докато Стив не се научи да изпълнява с неподправената лекота цяла гама рутинни задачи, свързани с оцеляването, която може да се очаква от човек, прекарал девет месеца самичък на повърхността. Свали кожата от кървавия труп и я хвърли в краката на Малоун.

— Сега го нарежи — каза спокойно Малоун. — И когато го направиш, запали огън и ми го опечи.

Стив погледна Джоди Казан. Беше ясно, че му съчувства, но не се помръдна да се застъпи за него. В тази ситуация Малоун и другите ренегати имаха всички основания да са подозрителни, но на същото основание следваше, че надземните операции на АМЕКСИКО не са толкова тайни, колкото желаеше Карлстром.

Стив заби ножа между задните крака на одраното вълче, разряза трупа чак до гръдния кош и започна да вади червата, сърцето и белите дробове — искаше му се да натика цялата воняща гадост в гърлото на Малоун. Заплахата от отмъщение обаче изглеждаше най-малката грижа на Малоун. Той и хората му се заеха да претърсват скривалището. Малоун си взе каквото му хареса от намереното, останалото беше разпределено между членовете на групата.

Жълтата фуражка се върна от разкопките и потвърди наличието на два трупа. Стив тъкмо палеше огъня. Малоун остави двама ренегати да го пазят и отиде да огледа труповете.