Читать «Първото семейство» онлайн - страница 105

— Не се безпокой — успокояваше го той. — Знам, че те са ти спасили живота, но не позволявай това да те обърква. Те са наши врагове. Неспазено обещание, дадено на мюти, не се брои. — Единствената утеха за Стив беше интелигентният начин, по който Карлстром провеждаше разговора. Там, където умовете на оценителите бяха затворени, този на Карлстром беше широко отворен.

Докато слушаше Стив да се разтоварва с нарастващо чувство на облекчение, Карлстром се чудеше дали младежът подозира какво е истинското положение. След като проучи видеозаписа, направен от Q–6, Първото семейство имаше повече от необходимата информация да вземе решение за Брикман. Сегашният разпит беше просто част от сложен процес на въвеждане. Това, че му бяха върнали униформата, беше друг ход от играта. Карлстром знаеше, че след като я облече, Брикман ще направи всичко да не изгуби правото да я носи…

Разпитът продължи няколко часа, през което време Карлстром поръча да донесат джава и солени соеви рола. Стив разказа историята си стегнато, но включи и един-два анекдота да я направи по-интересна. Карлстром не показа да е разстроен от наблюденията му за способността на мютите да се учат, но когато Стив му разказа за обучението на Кадилак да лети, стисна устни и примирено поклати глава. Накрая стигнаха до момента на бягството.

— Онова, което ми е трудно да разбера — каза Карлстром, — е защо си останал, след като си построил планера. След като си се издигнал от земята защо, по дяволите, не си продължил? Защо си се върнал?

— Ако си бях тръгнал посред бял ден, те щяха да ме свалят от небето, командир. В южния край на скалата имаше двама мюти на пост. Единственият ми шанс беше да замина под прикритието на тъмнината, но това не беше лесно. Както обясних, живеех в една колиба с Кадилак. Трябваше да чакам благоприятна възможност. Такава се появи чак когато Мистър Сноу и Кадилак напуснаха селището на петдневен поход.

Карлстром отвърна с лека усмивка.

— Да, съквартирант с Кадилак. Не ме прави на идиот, Брикман. Не си се върнал да ни разкриеш тайни на Плейнфолк. Единствената причина да напуснеш уродливите си приятели е била да си спасиш кожата.

Стив почувства, че се изчервява.

— Това не е вярно, сър! Те не са ми приятели! И да се предполага, че бих предпочел да остана там, при цялото ми уважение към вас, е глупаво. Всички знаем, че без подходяща защита атмосферните условия правят невъзможно да се оцелее горе. Мой дълг беше да избягам, но през първите два месеца не можех да ходя добре. А после, когато научих на какво са способни мютите, ми стана ясно, че мога да избягам само по въздуха. За да построя планер, се нуждаех от тяхната помощ… и единственият начин да постигна това беше като ги накарам да ми повярват. Вярно, че научих Кадилак да лети, но без планер този опит е безполезен. И дори ако по някаква случайност могат да възстановят някой разбит скайхок, те няма да могат да го използват ефективно. Той не отговаря на техния начин на мислене… на тяхната концепция за водене на война.