Читать «Първото семейство» онлайн - страница 103

Една врата в стената зад бюрото се плъзна и влезе мъж в сребърен гащеризон. Слаб, средно висок, с високо чело, слабо ъглесто лице, твърди тънки устни и тъмни, хлътнали очи, които говореха за човек с остра, проницателна интелигентност.

Стив застана мирно. Беше деветдесет процента сигурен, че председателката на съвета на оценителите беше от Семейството, но за първи път беше изправен лице срещу лице с някой облечен в сребърна униформа със сини и бели ивици.

Човекът седна, чукна на клавиатурата на настолното си видео и зададе команда, видя резултата на екрана, след това погледна Стив.

— Така… ти си 21028902 Брикман, С.Р.

— Тъй вярно, сър!

Мъжът го огледа и кимна като човек, който вижда, че е натоварен с трудна задача.

— Аз съм главнокомандващ Карлстром. Този ранг не ти е познат, тъй като се дава само на моя пост в Първото семейство. Повече няма да го обяснявам, само ще кажа, че той ми дава директен достъп до Генералния президент и изисква от теб по време на този и всеки следващ наш разговор да се обръщаш към мен с «командир». Ясно ли е?

— Тъй вярно, командир.

— Добре. Свободно. — Карлстром сложи добре гледаните си ръце една върху друга. — Нека те въведа в ситуацията. След прехвърлянето ти в нива А сестра ти… — той погледна екрана — Розалин, на първи декември 2989, контактува с ръководител на Амтрак и…

Стив се изненада от датата. Беше само няколко дни след като я беше видял. Защо бяха чакали три месеца преди да го изправят пред високопоставен член на Първото семейство?

— … даде доброволни показания, от които става ясно, че ти притежаваш информация, която не си разкрил пред съвета на оценителите. Длъжен съм да те предупредя, както е казано в Наръчника, че скриването на важна за сигурността на държавата информация се класифицира като нарушение на Първи кодекс. След днешния ни разговор ще се реши дали ще е необходим по-нататъшен разпит и каква форма да има той. Могат да се приложат, сигурен съм, че ти е известно, различни форми на принуда. — Карлстром се облегна на стола си и стана по-малко страшен. — Това е лошата новина. Добрата новина е, че препоръките, направени от съвета на оценителите, още не са потвърдени от съдебния съвет, така че… — Карлстром се усмихна — ще е справедливо да кажа, че все още всичко зависи от теб.

— Разбирам, командир. Мога ли да говоря?

Карлстром кимна.

— При условие, че онова, което имаш да кажеш, е свързано и смислено.

— Какво се е случило с Роз… сестра ми?

Карлстром стисна устни.

— Брикман, тук единствено аз задавам въпроси. Обаче, ако това ще помогне да се проясни мисълта ти, ще приема само този твой въпрос. Отговорът е «нищо». Засега. Сестра ти продължава да учи, но в известен смисъл е изключена. Това означава, че е информирана, че нейното участие в този случай все още се разследва и че тя по всяко време може да бъде изхвърлена от вътрешния щат У. Смекчаващо вината обстоятелство е, че е дошла доброволно да докладва за разговора, който сте провели по време на незаконната ви среща.