Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 18

— Тогава повтори три пъти думите: «Можеш да си вървиш!»

— Можеш да си вървиш… можеш да си вървиш… можеш да си вървиш! — енергично размаха ръце Крюгер Бей пред жена си, като така я освобождаваше от задълженията й на съпруга.

— Вече си разведен. Удостоверявам го!

За малко да извикам «машаллах»!

Докато през цялото време трябваше да полагам усилия да не се разсмея, арабите запазваха такава сериозност, която изглеждаше страшно забавна. Помислете си само — ставаше въпрос за нещо забранено — продажбата на една арабка. Всеки от присъстващите го знаеше, или поне можеше да се досети, но цялата работа се забулваше с уж законна и религиозна мантия, а най-важното бе, че никой не изрази каквото и да било недоволство. Ала най-забавното в случая бяха стъписването, съмненията и убийствената сериозност, с които моллата извърши както «венчавката», тъй и последвалия «развод».

И така, за съвсем кратко време добрият Крюгер Бей беше годеник и съпруг, а ето че вече стана и разведен мъж. Но той посрещна всичко това с чудесно настроение и накрая попита шейха:

— Запасите ти с фурми добри ли са?

— Да.

— Имаш ли лагми?

— Четири пълни големи стомни.

— Тогава дай на твоите мъже да хапнат фурми и да пийнат лагми — дай им и четирите големи стомни. Две за да отпразнуват венчавката и две за развода!

Лагми представлява ферментирал сок от фурми. Почти има вкус на вино, а въздействието му е леко опияняващо, макар да не е възможно с него човек да се напие.

Вестта, че ще има фурми с лагми, предизвика в лагера голямо радостно оживление. Мъжете се събраха, насядаха и се отдадоха на това рядко удоволствие.

Туарегът нито яде, нито пи. Щом си получи парите от шейха, той веднага се отдалечи.

Никога не бях виждал такова «брачно свидетелство», каквото изготви моллата. Ето защо помолих полковника да ми го даде и на светлината на огъня го разгледах най-подробно. Направих едно интересно откритие и се стъписах.

— Но тук е написано «Халуя». Тя не се ли казва Хилуя?

— Да — отвърна ми полковникът.

— И преди ми направи впечатление. Бен Хамалак също каза Халуя, а не Хилуя.

— Сигурно ще е сбъркал, а моллата тъй го и написал.

— Нямам му никакво доверие на този Бен Хамалак.

— Аз също. Но к’во може да е значение на туй объркване? Нищо! Просто той погрешно изговорил.

— Да не би да му е хрумнало още през нощта да измъкне Хилуя от шатрата и да избяга с нея и с парите?

— Вий много подозрителен — безгрижно рече полковникът. — От прост факт, че една буква съм фалшив, веднага прави най-фантастичен извод. Туарег не посмеят си наумят нарушат гостоприемство в тоз’ дуар.

В същия момент през ума ми светкавично мина една мисъл. Ами ако…?

Но тя бе толкова чудовищна, че не посмях да я премисля докрай, камо ли да я изрека на глас. Но пък и от друга страна това хрумване бе тъй завладяващо и забавно, че ако се окажеше истина, кажи-речи бях склонен да оставя провинението на туарега ненаказано.