Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 17

— Да — отвърна туарегът.

— А ти, Крюгер Бей, предводител на героите на владетеля на Тунис, ще я вземеш ли за своя жена, ще я обичаш ли и ще я храниш ли до края на живота си, докато ти е угодно и докато тя ти харесва?

— Да — отговори полковникът.

С това свещеният обряд приключи, първата мохамеданска венчавка, на която бях свидетел. През цялото време «невястата» стоя неподвижна като статуя и не обели нито една дума.

В този момент обаче Крюгер Бей се почеса зад тюрбана. Току-що му хрумна нещо, за което дотогава не беше помислил.

— Кажи ми, о, молла, сега тази жена при мен ли трябва да живее?

— Да, защото ти си неин господар и неин мъж.

— Но тук съм само гост. Та нали тя не може да…

Тук Бен Хамалак го прекъсна:

— Тя е дъщеря на бени аббасите. В нейното племе съществува закон, че всяка новоомъжена жена в първата нощ на брака си не бива да разговаря с никого и трябва да остане сама в някоя шатра и да се моли. Очаквам, че ти ще уважиш този обичай на племето й.

— Нямам нищо против, ала не разполагам с шатра.

— Аз имам една — обади се шейхът. — Ей там е шатрата, където се намират моите запаси. Там може несмущавано да се моли. Придружи я дотам, о молла, понеже ти си човекът, който я заведе под венчилото.

Свещеникът изпълни това свое задължение по най-достолепен начин. След като се върна и отново зае мястото си, той извади лист хартия и едно старо шишенце, в което имаше мастило.

— А сега трябва да запишем станалото — каза той, — и тези двамата ще го подпишат.

Изготвянето на документа продължи доста дълго, защото старият молла в никакъв случай не се оказа сръчен писар. После туарегът и полковникът поставиха имената си най-отдолу. Документът бе връчен на Крюгер Бей като собственик на жената. Той го прибра и със задоволство каза:

— Така, сега тя вече е моя жена. — После си пое дълбоко въздух, смигна хитро на духовника и го попита: — Но кога, о молла, мога да се разведа?

— Нали ти казах преди малко.

— Не съм го чул.

— Съвсем ясно ти заявих: «Трябва да я обичаш и храниш до края на живота си, докато ти е угодно и докато тя ти харесва».

— Ами ако вече не ми е угодно?

Моллата смаяно ококори очи, а тюрбанът му се смъкна чак до веждите. После вдигна ръце и без да губи самообладание каза:

— Е, тогава се разведи!

— Ще се погрижиш ли за това?

— Щом искаш — да!

— Дори те моля.

— В такъв случай чуй думите на шейсет и петата сура!

Моллата сключи ръце и започна да се моли:

— В името на всемилостивия Бог! О, Пророче! Ако се разведете с някоя жена, тогава добре помислете какво правите! Не я гонете от жилището си, ако тя иначе си няма подслон. Може би Аллах ще поднови вашата любов, тъй че пак ще останете заедно. Но ако след зряло обмисляне тя наистина трябва да си върви, то нека стане по-скоро, и се посъветвайте помежду си както подобава в съгласие.

След това той отново се обърна към полковника:

— Кажи ми, о Крюгер паша, о ти, полковник на личната охрана на владетеля, искаш ли да се разведеш с Халуя, твоята законна жена?

— Искам.

Изпълнен със съмнения, моллата отново го погледна неразбиращо. Никога не му се беше случвало подобно нещо — вътре в няколко минути да жени и развежда едни и същи хора! Ала Крюгер Бей остана напълно сериозен и моллата, взел най-сетне решение, вдигна ръце.