Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 15

Сцената бе твърде необикновена. В нощната тъмнина пламъците хвърляха върху шатрите странна призрачна светлина. Великански сенки пробягваха насам-натам. Но за хора, привикнали на подобни гледки, това не беше нищо страшно и нищо особено. Потъмнелите от слънцето брадати лица със сериозен поглед дъвчеха вечерята си и то тъй бавно и спокойно, както са свикнали всички хора, живеещи свободно сред природата.

В този момент се разнесе конски тропот. Отдолу между шатрите се зададоха двама ездачи. Единият от тях ловко скочи от коня и се приближи до шейха.

— Ето го моллата! Намерих го в Синаун.

Другият бавно и спокойно слезе от своето животно, с чувство на достойнство пристъпи към огъня, вдигна ръце като за благословия и поздрави:

— Салям алейкум — мир вам!

— Алейкум салям! — отвърнаха другите и почтително се надигнаха от местата си.

Без да каже нито дума достолепният молла седна близо до печеното, посегна с десетте си пръста към месото и започна така да се тъпче, сякаш няколко дни не беше слагал залък в устата си. Изглежда едва след като челюстите го заболяха, той милостиво ни подкани:

— Сядайте и продължавайте да ядете!

После изтри в своя кафтан пръстите си, от които капеше мазнина, обърна се към шейха, подробно го огледа от глава до пети, и едва тогава с важно изражение отвори голямата си уста:

— Както чувам, някой от твоите гости иска да се жени. Кой е този човек?

— Ей този!

При тези думи шейхът посочи полковника. Моллата беше вече стар човек. Бялата му брада стигаше чак до пояса, а тюрбанът, чийто диаметър бе почти един лакът, засилваше още повече достолепния му външен вид. Той огледа полковника, замисли се, сложи пръст на носа си, кимна като на себе си и каза:

— Очите ми сигурно са те виждали вече. Ти не си ли Крюгер Бей, Повелителят на личната охрана?

— Аз съм.

— Дано Аллах даде да се наслаждаваш и радваш на жената, която си пожелал. Къде е баща й?

— Бащата не е тук, а само господарят.

— Тогава нека го доведат! Къде ще се състои венчавката?

— Тук веднага.

— В такъв случай нека докарат тук господаря и невястата! Но нека я забулят така, че никой да не може да зърне лицето на момичето, което ще става съпруга.

Измина известно време докато най-после туарегът дойде заедно с невястата. Тя бе облечена в обичайната широка дреха с качулка, която имаше само един-единствен отвор за едното око.

Моллата си поглади брадата и попита туарега:

— Как се казваш?

— Бен Хамалак.

— А как е името на невястата?

— Хилуя.

Или може би каза Халуя? Туарегът изговори първата сричка на името малко неясно, тъй че то лесно можеше да се разбере и като Халуя. Ала това изглежда никому не направи впечатление.

— Тогава да започваме!

— С венчавката ли? — бързо попита Бен Хамалак. Моллата го погледна с ококорени от учудване очи.

— Ами да! Че нали за това съм дошъл.

— Почакай малко! Първо трябва да поговорим за калама. Все още никой не го е споменал.

Калам означава зестра, или онова, което се дава на роднините на една девойка, за да я вземат за жена.