Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 227

— Не! — изхърка раненият в полусъзнание. — Ох, това лице! Физиономията му изразяваше угнетителен ужас. След няколко мига отвори очи. Погледът му падна на лежащия до него капитане.

— Мъртъв! Също мъртъв! — изгъргори. — Ох, писмото! Кой ще се погрижи за писмото?

— Какво писмо? — запита Стернау.

— До Кортейо — прозвуча, като от устата на удавник.

— Къде е Кортейо?

— Край… край… край Сан Хуан.

— А писмото?

Огънят осветяваше умиращия. Страните му бяха бледо-жълти. Мълчеше. Не бе в състояние да даде отговор. Стернау го разтърси и викна силно:

— Писмото. Къде е?

Човекът отвори бавно очи.

— В ботуша.

— В чий ботуш?

Запитаният затвори очи. Никакво раздрусване, никакви въпроси не помагаха. От устата му бликна кръв. Изглежда вече щеше да издъхне, но внезапно виталните сили се върнаха още веднъж в него. Понадигна се и извика изпълнен със страх:

— Господи… Господи… прости! …Аз… на тях… нали вода… вода… вода и… хляб давах!

Сетне падна възнак. Беше покойник.

— Какво ли искаше да каже? — попита Мариано след известна пауза мълчание.

— Кой знае! Ще отнесе тайната в гроба си. — обади се Антон Унгер.

— Може би не? — рече Стернау. — Съвестта го заставаше да вижда лицето на затворника, и за да я успокои, каза, че му е давал вода и хляб. Сеньор Арбелец е бил хвърлен в зимника. Този мъртвец може би го е снабдявал с провизии. Заслужавало си е да го пощадим. За съжаление, сега е твърде късно.

— Но каква беше тая работа с писмото? — попита Хуарес.

— Някакво писмо до Кортейо. — отговори Стернау. — Той се намира при Рио Сан Хуан, за да залови лорд Дридън. Тези хора са имали задача да го открият и му предадат едно писмо.

— От кого?

— Вероятно от дъщеря му, която е в хасиендата.

— Значи е пъхнато в някой ботуш, но в чий?

— При всички случаи, трябва да търсим у капитана. Той беше предводителят и следователно се предполага на него да са поверили писмо.

От трупа на споменатия бяха събути ботушите и в кончовата на единия се намери писмото на Хосефа.

— Ето, сеньор! — подаде го Стернау на Хуарес. — Четете! Хуарес разгърна листа и приближи до огъня. След като го бе прегледал набързо, забеляза:

— Сеньорес, длъжен съм да сведа до вниманието Ви тези редове. Слушайте! — Той го прочете гласно, след което каза: — Това писмо трябва да бъде съхранено. То съдържа признание за тежки престъпления. Всичко ни е ясно, всичко. Но сега какво да правим?

— Най-належащата ни задача е да отидем до река Сабинас, — отговори Стернау — понеже преди всичко друго трябва да знаем дали лорд Дридън е пристигнал.

— А затвореният Арбелец, моят тъст? — запита Унгер.

— Ще идем и в хасиендата. Спасим ли пратката на лорда и пленим Кортейо, спечелили сме играта. До река Сабинас имаме да яздим най-много още два часа.

Информация за текста

Karl May

Benito Juarez, 1882–1884

Сканиране и разпознаване: Неизвестен любител на автора

Редакция: Boman, 2007

Публикация:

Издателство «Калем-90», Пловдив, 1992

Benito Juarez (Band 53)

Karl May — Verlag, Bamberg

Свалено от «Моята библиотека»