Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 217

— Няма да посмеете! — викна комендантът. — Един френски полковник!

— При тези обстоятелства, един френски полковник е също толкова голям мерзавец, колкото всеки друг злодей.

— Настоявам за редовен съд!

— Заради един бандит? Хайде де! — Хуарес се обърна към индианеца, застанал до полковника, на езика на апачите: — Ни ти песетлох гос акейа ат-его лариатдаса — провеси този човек с ласото там горе!

При тези думи посочи една закривена кука, завинтена в центъра на тавана, на която при тържествени случаи се окачваше канделабър.

— Уф! — отвърна апачът.

За миг размота ласото си. Сетне улови полковника и го изтика в средата на стаята. Със същата сръчност нахлузи примката около врата му, В този момент комендантът се провикна:

— Стой! Това е убийство! Повдигам възражения!

— Възражението Ви ми се вижда доста смехотворно! — забеляза остро Хуарес. — Капитулирате ли?

Комендантът стрелна с въпросителен поглед Ларамел. Онзи отговори със свиване на юмруци и поклащане на глава. Този заслепен човек все още смяташе за невъзможно, някой да дръзне да обеси един френски полковник.

— Не капитулираме, а и едно такова отношение дълго няма да търпим! — заяви не по-малко заблуден комендантът.

— Ето моят отговор! — прогърмя Хуарес и даде на апача знак, който метна ловко средната част на изплетеното от осем отделни ремъка ласо нагоре й го закачи на куката. Обра хлабината… мощен напън, втори, трети и полковникът увисна на тавана.

— Убийство! Убийство! — изрева комендантът.

Останалите също се загърчиха яростно във вървите си.

— Ще Ви спестя възможността да ревете. — каза хладнокръвно Хуарес.

Един знак бе достатъчен, комендантът да се намери отново с кърпа в уста. Апачът пък, който бе принуден да удържа ласото, го върза здраво за решетката на камината, за да не се напряга излишно.

Сега Хуарес напусна стаята и отиде да потърси Стернау. Не го намери в караулното, но разбра, че е слязъл в подземието да освободи затворниците. Попадна на тях, когато изкачваха стълбите. Сиянието от фенера на вратаря не бе достатъчно да освети широкия коридор. По тая причина президентът не бе разпознат.

— Я гледай, тези честни хора са били затворени тук в сградата? — попита той.

— За щастие, да — отговори Стернау. — Беше лесно да се освободят.

— Бяха ли пазени?

— От пет войника и трима свещеници. Сега самите тези осем сеньорес са вързани на мястото, което преди това пазеха.

— Добре. Но тук виждам няколко бели мъже с пушки в ръце?

— Имам намерението да въоръжа тези сеньорес с пушките на войниците. Те са готови да се бият и умрат за вас.

— Благодаря ви, сеньорес! — каза президентът. — Това е една голяма, добре дошла помощ, от която ние навярно добре ще се възползваме.

С тези думи той им протегна ръце и те едва сега разбраха кой стои пред тях. Изрази на радост и страхопочитание прозвучаха от всички уста и всички ръце посегнаха към неговите да ги разтърсят. Но на това въодушевление не можеше да се отдели дълго време. Хуарес разпореди: