Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 216

— Уф! — обади се един от индианците.

Искаше да каже, че са си свършили работата. Стернау влезе и помоли вратаря да извади пак фенера си. Онзи го стори и сега можеха да се огледат по-добре «квартирантите» на помещението. По стените наоколо имаше забити куки, за които бяха вързани с въжета затворниците. Здраво завързани лежаха на земята и петимата войници и тримата духовни.

— Освободете заложниците, — нареди Стернау — но така, че да не се повредят въжетата, ще ни послужат за други хора!

— Santa Madonna! Да не би вече да ни откарват на дръвника? — запита един мексиканец.

— Не! Вие сте свободни! — отговори Стернау.

— Свободни? — изтръгна се ликуващо от устните на неколцина.

— Да, свободни. Хуарес пристигна навреме да ви освободи от сигурна смърт.

— Хуарес! — възторжено се провикнаха шестдесет души. И стотици възгласи и въпроси заваляха един през друг.

— Сега млъкнете, сеньорес! — помоли Стернау — Градът още не е в наши ръце, трябва да бъдем предпазливи. Ще имате ли готовност, ако наредя веднага да ви въоръжат, да се биете за президента?

Прозвуча едно всеобщо, радостно «Да!».

— Добре тогава! Действайте бързо с въжетата! Който е развързан, да помага за освобождаването на другите. Войниците лежат горе вързани. Ще ги свалим тук и ще га завържем на ваше място, заедно с тези техни другари. Оръжията им ще получите вие. Да побързаме!

С треперещи от радост ръце мексиканците се освободиха един-друг и последваха Стернау нагоре, където се натъкнаха на Хуарес. Той търсеше Стернау и току-що бе узнал къде се намира.

Когато президентът бе влязъл преди туй при офицерите, те все още заемаха същото си положение, държани в подчинение от апачите. По даден негов знак в устата им, с изключение на коменданта, отново бяха напъхани кърпите. Индианците имаха такъв опит в тази насока, че никакво стискане на зъби не помагаше.

— Времето изтече, сеньор — отбеляза сурово Хуарес. — Смятате ли да сложите оръжие?

— Вашите условия са много жестоки. Надавам се, че…

— Да или не! — избухна Хуарес.

— Нашата смърт ще бъде незабавно отмъстена!

— Подобни заплахи ме разсмиват. Сигурно си мислите, че няма да имам куража да заповядам да черпят френски офицери с мексиканска вода, додето пукнат? О, ние мексиканците се наслаждаваме на френски обноски, докато водата стигна до шията ни!. Само че отказваме да я погълнем, предпочитаме да я предоставим на вас. Но за да разберете, че говоря сериозно, не ми се ще да чакам до уречения час и ще ви дам възможност да предвкусите съдбата си.

— Sacre!. Какво се каните да правите? — запита комендантът. Обхвана го истински страх.

— Полковник Ларамел, — отговори президентът рязко — е убиец на стотици мои съотечественици и дори в честна борба никога не знае пощада. Той носи вината, че тази нощ отново трябваше да се състои една масова екзекуция на почтени граждани. Държи се като бандит и като с такъв ще бъде постъпено. Ще наредя да го обесят, без предварителен съд и произнасяне на присъда, ей на онази кука там.