Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 219

— Да.

— Предавате ми оръжията и всички боеприпаси, които имате в наличност?

— Да.

— Напускате града и се изтегляте в бърз марш обратно през Пресидио, Дуранго, Сакатекас и Гуанахуато към Мексико сити?

— Да.

— Обещавате никога занапред да не воювате срещу мен? Под това «вие» разбирам не само вашата персона, а всички френски части, намиращи се понастоящем в Чиуауа.

— Обещавам.

— Ще съставим по този пункт харта, която Вие ще гарантирате писмено с честната си дума, а и всички останали офицери ще скрепят с подписите си?

— Да.

— В такъв случай ми идва на ум само още едно. Дамата, която заварих при вас, се намира в мои ръце. Вие сте я използвал като шпионка?

Запитаният смутено премълча.

— Вашето мълчание е най-показателният отговор. Като шпионка тя заслужава въжето. Но убиването на една заблудена жена, едва ли би ми донесло някаква слава. От друга страна не мога да я търпя и на моя територия.

— Мога ли да изразя една молба? Умолявам Ви да дадете разрешението си тази дама да се присъедини към нас. Ще я отведа със себе си в Мексико сити.

— Хм! И пътем да я оставите някъде да действа отново срещу мен?

— Няма да го направя. Давам честната си дума, че ще пусна мадмоазел Емилия да си върви едва в столицата.

— Е добре, приемам предложението Ви. Заявявате ли съгласието си да напуснете Чиуауа заранта?

— Да.

— При това положение ще наредя да развържат Вас и другарите Ви. Нека Ларамел бъде единствената жертва, до която доведе вашата упоритост. Документът ще бъде незабавно изготвен.

По негова заповед апачите свалиха ремъците и освободиха устата на офицерите. Намери се хартия и на часа бе пристъпено към съставяне на споразумението. Когато бе подписано, Хуарес разпрати индианци да свикат всички групи, които владееха изходите на града. Те се разставиха пред кметството. Сега комендантът трябваше да издаде нареждане да се барабани за утринна заря и не след дълго френските войници се намираха на път за Главната квартира на Чиуауа с цялото си бойно снаряжение. Тъй като бяха събудени в необичаен час, всеки бе убеден, че се е случило някакво изключително събитие.

— Трябва ли да се строят на плаца? — запита комендантът.

— Не! — отговори Хуарес — Навън е тъмна нощ и човек много не бива да й се доверява. Поставете двама свои офицери на входа! Нека тези сеньорес пращат всеки явил се войник горе в залата.

Това стана, а Хуарес междувременно изпрати появилия се Андре да повика съдържателя на вентата. Монтарио дойде веднага и получи задачата да свика всички лица, които бе отбелязал като благонадеждни.

Залата беше достатъчно голяма за да побере френските военни сили. Тези хора останаха до немай-къде удивени, когато разбраха как стоят нещата. Виждаше се, че само със съпротива биха предали оръжията си. Но при броя на присъстващите индианци, никой не се осмели открито да се противи и ще не ще, преглътна гнева си.

През това време Хуарес се намираше при сеньорита Емилия, за да й даде своите директиви за Мексико сити.

Жителите на града се бяха разбунили от ударите на барабана. Те предугадиха някакво фатално събитие, но само най-смелите от тях дръзнаха, макар и с известна боязън, да се приближат до кметството. Пред него сега бе светло. От осветените прозорци струеше светлина и падаше върху групата ловци и индианци, стоящи долу. Гражданите се събраха на безопасно разстояние от тях да огледат положението.