Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 203

— Самопонятно. — отговори комендантът сухо — Той се занимава с комплоти срещу нас, оказва въоръжена съпротива.

— Странно. — леко поклати глава Стернау. — Хуарес е на същото мнение като вас.

— О! — възкликна се наоколо.

— Да. — наблегна неустрашимо Стернау. — Хуарес твърди, че е още президент. Избран е на този пост от Мексико и не е отзован. Твърди, че французите подстрекават срещу него и му оказват въоръжена съпротива. Твърди още, че е престъпник срещу короната, ала политически, а не безчестен злодей, докато французите са нахлули насилствено в Мексико, както, да речем, би проникнал с взлом един крадец в някой недостатъчно охраняван дом.

Тук полковник Ларамел подскочи, сложи ръка на сабята и извика гневно към коменданта:

— Другар, нима ще изтърпите това оскърбление? — Комендантът също се надигна от мястото си.

— He. — отговори. И обръщайки се към Стернау продължи: — Вие окачествихте всички нас като крадци с взлом.

— Това и през ум не ми е минавало. — отвърна немецът. — Вие охарактеризирате Хуарес с прозвище, което той решително отхвърля и ми разреши само да ви намекна по какъв начин съди за въпросното обстоятелство. За моето мнение и дума не е ставало.

— Не бихме го и позволили. На вашата визита гледам като на безполезна и изпълнена с риск. Безполезна за Хуарес, тъй като с него няма да преговаряме и рискована за Вас, мосю.

Стернау го изгледа невярващо.

— Рискована за мен? Как така, мосю?

— Защото по този начин рискувате свободата си, та дори и живота. Хуарес е обявен извън закона. Аз няма и вчера получих подновена строгата заповед да се отнасям със всеки негов привърженик като с бандит, което означава да заповядам да ю разстрелват.

— По дяволите, — разсмя се Стернау — да не би да имам удоволствието и аз да бъда разглеждан като бандит?

— Доста близо сте до тази опасност. Съжалявам, че трябва да ви кажа, но първо не признавам един пълномощник на бившия президент като дипломатическо лице и второ ще бъдете задържан като мой пленник.

Стернау сложи крак върху крак и отвърна спокойно:

— По втората точка нека засега не водим спорове, все ще се намери и по-късно време. Но що се отнася до първата, аз при всички случаи и въпреки отказа Ви, ще изпълня възложеното ми поръчение. Длъжен съм да ви кажа, че…

Той бе прекъснат, полковник Ларамел пристъпи крачка по-близо и ревна ядно:

— Стой! Нито дума повече! Всяка следваща сричка би била оскърбление.

Стернау дигна рамене.

— Както вече изтъкнах, дошъл съм да разговарям с коменданта на Чиуауа, а не с някой друг. Ако всички вие не искате и да знаете за един пълномощник на Хуарес, все пак нищо не би навредило да се изслуша един човек, чието съобщение би могло само да допринесе полза.

— Вашите съобщения с нищо не могат да ми бъдат полезни! — отвърна сурово комендантът.

— Поне бихте могли да се предпазите от по-нататъшни големи поражения, макар и да не сте в състояние да предотвратите събитията. След като не признавате Хуарес като лице, с което можете да водите официални преговори, той сам ще си извоюва това признаване посредством силата на фактите.